Промяната на датата за Нова година ражда глобалната традиция за надлъгване

Денят на шегата се отбелязва традиционно на 1 април в десетки държави, превръщайки се в глобален празник на хумора и закачките. Въпреки че не присъства в официалния календар като неработен ден, милиони хора спазват обичая да провокират близки и колеги със забавни небивалици. Произходът на традицията обаче крие вековни исторически неточности и води началото си от радикална промяна в измерването на времето във Франция.

Истинският крал зад календарната реформа

Масово разпространена историческа грешка свързва възникването на Деня на шегата с френския крал Анри III. Реалните исторически документи обаче доказват категорично, че календарната реформа е дело на неговия предшественик Шарл IX. С издадения през 1564 година Едикт от Русийон монархът премества официално началото на годината от пролетта на 1 януари. Промяната влиза в сила три години по-късно, но хиляди поданици отказват да се съобразят с новите правила и продължават да празнуват постарому в края на март и началото на април.

Априлските риби и раждането на подигравките

Привържениците на стария календар бързо се превръщат в обект на масови подигравки от страна на своите сънародници, възприели реформата на Шарл IX. Иноваторите започват да изпращат фалшиви новогодишни поздравления на консервативните французи точно на 1 април. За да бъде унижението пълно, се заражда традицията на гърбовете на измамените да се лепят хартиени изображения на риба, най-често шаран. Жертвите получават прозвището "априлски риби", което остава в историята като първия документиран първоаприлски ритуал.

Древният Рим и култът към Кибела

Историците откриват паралели на празника далеч преди френската календарна реформа. Сериозни научни доказателства сочат към римския фестивал Хилария, който се провежда на 25 март. Тържествата бележат пролетното равноденствие и са посветени на фригийската богиня Кибела и възкресението на нейния спътник Атис. По време на античния фестивал на обикновените граждани се разрешава да се преобличат и да имитират знатни фигури без страх от наказание, което поставя основите на маскирането и социалната сатира. Днес традицията живее под различни форми – от британския "Ден на глупците" до украинската "Хуморина" и безплатните прояви в Музея на хумора и сатирата в Габрово.