Дългът на страната остава на безопасните 24,1% от БВП, далеч под критичните 60%

България успешно поддържа финансова дисциплина на фона на опасенията за състоянието на държавните финанси през последните месеци. По данни на Европейската статистическа служба Евростат, публикувани във вторник, страната ни е завършила 2024 г. с дефицит от точно 3% от БВП на начислена основа.

Това е изключително важна новина, тъй като показателят е един от маастрихтските критерии, които България трябва да изпълни, за да се присъедини към еврозоната на 1 януари 2026 г. – датата, която в момента е определена като целева за приемане на единната европейска валута.

Според официалните данни, бюджетният дефицит за миналата година възлиза на 6,158 млрд. лева, което представлява точно 3% от БВП. Това се случва след като през 2023 г. дефицитът е бил 2%, а през 2022 г. – отново 3%.

Експертите обясняват добрите резултати с по-високия от очакваното икономически растеж през 2024 г., който надмина предварителните прогнози както на Българската народна банка, така и на Министерството на финансите. Благодарение на този растеж, БВП на България достигна почти 202,9 млрд. лева в номинално изражение.

Още миналата седмица управителят на БНБ Димитър Радев даде първите положителни сигнали за този показател. По време на бизнес закуска той подчерта, че "Бюджет 2024 е изпълнен в рамките на предвидения дефицит" и че страната ни е в "много силна изходна позиция" за присъединяване към еврозоната.

Опасенията са преодолени

В началото на годината множество икономисти изразиха притеснения, че България може да не успее да покрие изискването за дефицита. При предварителни оценки за БВП от 201,5 млрд. лева и недостиг от 6,1 млрд. лева, съотношението излизаше 3,03%, което би представлявало отклонение от критерия.

Ситуацията се усложни допълнително, след като стана ясно, че служебното правителство на Димитър Главчев е оставило неразплатени милиарди от миналата година.

Любомир Дацов, финансист и член на Фискалния съвет, коментира по-рано за Economic.bg, че "бюджетът е инерционна система", която следва тенденцията от 2021 г. за растеж на база повече разходи. "Бюджетът покрива тези отклонения и проблеми, но когато тенденцията вземе превес, нещата стават видими", обясни тогава Дацов.

Още добри новини за еврозоната

Евростат съобщи и друга положителна новина – България вече устойчиво покрива и ценовия критерий, след като средногодишната инфлация у нас съвпадна с необходимия показател за втори пореден месец през март.

Що се отнася до държавния дълг, данните показват, че през 2024 г. той е достигнал 48,8 млрд. лева, което представлява 24,1% от БВП – значително под максимално допустимите 60% според критериите от Маастрихт.