Държавата има два месеца да въведе правилата за електронните доказателства

Европейската комисия изпрати официални уведомителни писма до България, с които стартира три нови наказателни процедури срещу страната. Причината е системното забавяне на българския парламент при въвеждането на ключови европейски директиви в националното законодателство, чиито крайни срокове изтекоха в началото на годината.

Ако държавата не предприеме спешни мерки в следващите два месеца и не уведоми официално Брюксел, процедурите ще преминат в следваща фаза. Това отваря пътя към Съда на Европейския съюз и налагането на тежки финансови санкции за страната ни.

Достъпът до електронни доказателства на трупчета

Първата наказателна процедура е свързана с неспазения срок за въвеждане на правилата за електронните доказателства (Директива 2023/1544), който изтече на 18 февруари 2026 година. Новата рамка задължава всички доставчици на услуги в ЕС да определят свой законен представител. Неговата роля е да предоставя незабавно електронни данни на прокурори и съдии по време на наказателни разследвания, дори ако седалището на компанията е в трета държава. Липсата на тези текстове у нас спъва работата на правоприлагащите органи при разкриването на трансгранични престъпления и ограничава безопасността на гражданите.

Корпоративна прозрачност за инвеститорите

Втората санкция виси над страната ни заради забавянето на Сборната директива за европейската единна точка за достъп (ЕЕТД). Крайният срок за нейното транспониране изтече още на 10 януари 2026 година. Тези правила трябва да осигурят на инвеститорите централизиран публичен достъп до корпоративна информация, улеснявайки финансирането на бизнеса.

Въпреки че Народното събрание прие съответните промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа в края на февруари, Европейската комисия очевидно все още не е получила официално уведомление от българските власти за пълното прилагане на изискванията, което налага и стартирането на процедурата. Системата за достъп трябва да заработи реално от юли 2027 година.

Банков надзор и капиталови изисквания

Третата процедура касае банковия сектор и забавеното изменение на Шестата директива за капиталовите изисквания. Този акт е ключов за финансовата стабилност, тъй като уеднаквява надзорните правомощия при предоставянето на банкови услуги от предприятия, базирани извън Европейския съюз. Неприемането на тези правила оставя пробойни в механизма за оценка на надеждността, налагането на периодични глоби и независимостта на банковия надзор в България.

Целта на промените е да се гарантира, че банките могат да предоставят заеми и сигурни услуги на гражданите при всякакви макроикономически сътресения.