Критериите за качество ще формират поне 30 процента от крайната оценка

Европейската комисия прави ключов завой в правилата за възлагане на обществени поръчки, като окончателно премахва класирането единствено въз основа на най-ниската предложена цена. Според нов проекторегламент, представен в Брюксел през изминалата седмица, бъдещите търгове ще трябва задължително да отчитат качеството на предложенията, като този показател ще има минимум 30 процента тежест при определянето на победителя.

Новият документ ще обедини в единен регламент досегашните три европейски директиви, регулиращи класическите обществени поръчки, възлагането на комунални услуги и концесиите. Очаква се актуализираните правила да влязат в сила две години след окончателното им одобряване.

Дългосрочна полза вместо моментна икономия

Основният мотив на Европейската комисия е, че при разходването на публични средства трябва да се търси най-доброто съотношение между цена и качество, което носи дългосрочна полза за обществото, а не просто най-ниските първоначални разходи. За да се гарантира това, Брюксел въвежда строги минимални прагове.

Като общо правило тежестта на критериите за качество в методиката за оценка не може да бъде под 30 процента. За поръчките с висока интензивност на влагания труд изискването става още по-строго – там качеството ще формира поне 50 процента от крайната оценка. Държавите членки ще могат да направят изключение от тези прагове само ако докажат, че качеството е безусловно гарантирано чрез алтернативни механизми, като например детайлни технически спецификации и предварително заложени строги условия за изпълнение на самия договор.

Проектът изрично насърчава възложителите да залагат стратегически изисквания към изпълнителите. Те могат да включват екологични и социални норми, въвеждане на иновации, както и специфични условия, свързани със сигурността.

Четири основни процедури

Новият регламент предвижда сериозно опростяване на административната тежест чрез свеждане на видовете процедури до четири основни типа.

Първият вид е откритата процедура, която ще погълне съществуващите до момента подвидове. Вторият тип е динамичната процедура – при нея компаниите ще имат право по всяко време да се присъединяват към списък с потенциални изпълнители, стига да покриват заложените критерии, а реалното възлагане ще се случва според конкретните нужди. Третият вид са специалните процедури, които ще покриват извънредните случаи, позволяващи пряко договаряне без предварително обявление.

Революция при иновациите

Четвъртият вид – иновационната процедура – претърпява най-дълбока трансформация. Досега практиката изискваше възложителят предварително да опише точно параметрите на търсения иновационен продукт. Според новите правила институциите вече ще обявяват процедура за решаване на съществуващо „обществено предизвикателство“.

Преди същинското обявяване на търга, възложителите ще бъдат длъжни да проведат широка пазарна консултация. Те ще трябва да опишат проблема, да предложат проект на рамка за оценка и да поканят бизнеса за обратна връзка и диалог. Едва след приключването на тази фаза ще се формулират окончателните изисквания и минималните функционални характеристики на търсеното решение. Самата процедура ще преминава през селекция на предложенията, тяхното тестване на практика, оценка на резултатите и чак тогава – избор на окончателното решение.