В България загубите по остарялата мрежа достигат 45 процента

Близо 23 процента от пречистената вода в Европа изтича в почвата заради остаряла инфраструктура, като в България загубите достигат 45 процента. Модернизирането на водопроводите чрез цифровизация и изкуствен интелект може да спести на икономиката около 3 милиарда евро годишно и да създаде над 13 000 работни места, съобщават от БГНЕС, позовавайки се на анализ на европейската мрежа „Уотър Юръп“.

Милиарди литри изчезват под земята

На фона на все по-тежките засушавания, остаряващата инфраструктура ускорява изчерпването на водните ресурси в Европа. Делът на извлечената и пречистена вода, която никога не достига до потребителите, варира драстично – от едва 6 процента в Нидерландия до 45 процента в България.

Според данни на финландската компания „Смартватен“, цитирани в материала, само през 2025 година от наблюдавани 19,3 милиарда литра вода, 1,47 милиарда литра са били загубени заради течове. Година по-рано финансовите загуби от подобни аварии са надхвърлили 3 милиона евро, а изтеклото количество се равнява на около 300 олимпийски плувни басейна.

Голяма част от европейската мрежа, която включва 4,4 милиона километра водопроводи и 2,6 милиона километра канализационни тръби, е изградена след Втората световна война.

„Голяма част от водната инфраструктура на Европа е под земята, затова остава невидима за обществото и политиците, докато нещо не се повреди“, обясни изпълнителният директор на „Уотър Юръп“ Дюрк Крол. Той допълни, че публичните бюджети и тарифите невинаги покриват пълните разходи за подмяна на тръбите, които са подложени на температурни колебания и движение на почвата.

Политическо нехайство и ниски цени

Причините за отлаганата поддръжка са по-дълбоки, тъй като Европа дълго време е възприемала водата като евтин и леснодостъпен ресурс.

„Водата досега не се разглеждаше като стратегически приоритет - проблем, който Стратегията за устойчивост на водните ресурси вече се опитва да разреши“, заяви евродепутатът Хилдегард Бентеле.

Докладът на организацията EurEau за 2026 година отчита лек спад на загубите до 23,5 процента (спрямо 24 процента през 2021 година). Доставчиците на водни услуги инвестират около 36,6 милиарда евро годишно в инфраструктура, което се равнява на едва 82,38 евро на човек. Проблемът се усложнява от разпокъсаността на сектора – в държави като Германия и Франция оперират над 5000 отделни доставчици, много от които нямат капацитет за мащабни инвестиции. В страни като Румъния цената на водата е изкуствено задържана до нива от 1,50 евро за кубичен метър, което допълнително ограничава средствата за ремонти.

Изкуственият интелект като спасение

Според експертите, изграждането на нов капацитет е важно, но цифровизацията е ключова за ограничаването на невидимите загуби. Системите за акустично наблюдение и управлението на налягането чрез изкуствен интелект позволяват на дружествата да преминат към превантивно управление, вместо да реагират едва след възникване на авария.

„Изкуственият интелект може да подобри подготовката за суша чрез комбиниране на сателитни наблюдения с данни от метеорологични станции, наземни сензори, наблюдение на подпочвените води и язовирите“, посочи Крол.

Залогът за европейската икономика е огромен. Водоемките отрасли, включително селското стопанство, енергетиката и производството на полупроводници, се оценяват на 192 милиарда евро, като до 2030 година могат да достигнат 1 трилион евро. Според данни на Евростат, всеки процент загуба на вода увеличава потреблението на енергия с 3 процента и генерира около 119 милиона тона въглероден диоксид.