Председателят на „Активни потребители“ коментира инфлацията и туризма

Държавните чиновници не бива да определят „справедлива цена“ на стоките, тъй като пазарната динамика е твърде бърза за подобен социален експеримент. Това заяви председателят на асоциация „Активни потребители“ Богомил Николов пред БНТ, коментирайки инфлационния натиск, въвеждането на еврото и новите предизвикателства пред българския туризъм в условията на усложнена международна обстановка.

Инфлацията и ефектът от еврото

Според Николов поскъпването през последната година не може да бъде обяснено само с приемането на единната европейска валута.

„Това, което се случи е, че започна втора война. Спомняте ли си 22-а година, когато избухна войната в Украйна? Имаше много по-голям ценови шок от тази година. Сега, тъкмо когато приехме еврото, минаха първите два месеца и в края на февруари избухна нова война. Оттам тръгнаха цените на петрола, оттам отново се разпали инфлация. Подобна на тази от 22-а, но доста по-малка този път“, обясни експертът.

По думите му съвпадението на тези събития е довело до объркване сред обществото.

„Много хора продължават да вярват, че тази инфлация се дължи на еврото. Голяма част от експертите ще ви кажат, че всъщност това е инфлация, която се породи от неочакваната международна ситуация. И, разбира се, от щедрия бюджет, който харчи пари, взимайки ги назаем и ги налива в икономиката. Това генерира търсене и оттам търсенето вдига цените“, допълни той.

Митът за справедливата цена

Николов изрази сериозно съмнение, че административното определяне на „справедлива цена“ от държавата може да бъде ефективно решение.

„Аз мисля, че дори потребителските организации не вярват в такава идея, че тя може да помогне на потребителите по някакъв начин. Така че това ще си бъде един социален експеримент. Аз лично не смятам, че чиновници трябва да изчисляват справедлива цена. Просто защото е ясно кой ще изчислява – чиновници. Ще сядат да смятат“, категоричен е председателят на „Активни потребители“.

Той даде пример със скока на горивата с 15-20% след избухването на войната в Персийския залив, подчертавайки, че пазарът се променя за седмица.

„Мислите ли, че ще остане някой дежурен в министерството, за да смята събота и неделя справедливата цена? Естествено, че тя в понеделник вече няма да е адекватна“, каза Николов.

Ролята на КЗК и стоковите борси

Експертът подчерта, че пазарът работи добре единствено при реална конкуренция, а проблемите възникват при наличието на монополи и олигополи. Той даде за пример анализа на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за пазара на храни.

„КЗК излезе с много хубав анализ на пазара на храни, с предложения за мерки. Страхотно! Само че това е работа на Министерството на земеделието и на икономиката. Вместо това КЗК, чието най-силно оръжие е да санкционира, представя план за мерки. Има нещо объркано в това“, смята той.

Устойчивото решение според него преминава през засилване на родното производство, а не през мерки срещу търговците. За целта България е трябвало отдавна да изгради регионални стокови борси, където производителите директно да предлагат продукцията си на конкурентен принцип.

Краят на евтиния туризъм

По отношение на летния сезон Николов заяви, че страната ни вече не може да разчита на стария си бизнес модел.

„Свършиха добрите времена на евтиния туризъм и привличането на клиенти с ниски цени – нещо, с което България се славеше. Сега вече с високите цени туризмът ще трябва да се конкурира с повече качество. Най-сетне ще трябва да се научат да се усмихват, да обгрижват клиентите – нещо, което всеки, ходил на юг в Гърция или Турция, знае много добре“, подчерта той.

В заключение експертът отбеляза, че високата цена не е проблем, стига срещу нея да стои адекватна услуга.

„Потребителят е големият фактор и съдник. Защото той в крайна сметка решава дали да даде 9 евро, или да намери друго място. Там, където качеството е високо и потребителят е щастлив, той е склонен да даде повече пари“, завърши Богомил Николов.