Хората на Слави направиха ефектен етюд: прекосиха пеша площада пред Парламента, влязоха през парадния му вход, изглеждаха внушително: черни костюми, бели ризи, черни вратовръзки – като погребални агенти.

Идват да погребат статуквото.

После обаче се оказа, че погребаха най-радикалната си идея – мажоритарните избори.

Обяснението беше, че тя не може да мине пред този Парламент?

Какво ще мине тогава?

Ето какво: ще искат главата на Бойко – сварена или сурова, все едно.

Паролата е: Клането да започва.

Заради отказа на Слави от мажоритарни избори, ГЕРБ получи малка/изненадваща преднина в очите на неутралните зрители.

И веднага я пропиля – като предложи Караянчева за председател на Парламента.

Вярно е, че традицията повелява партията с най-много мандати да излъчи председател. Но също така е вярно, че Караянчева е най-одумваната/иронизираната особа напоследък.

Отгоре на всичко, представиха я като инженерен кадър.

Изборът на Слави за Председател бе изненадващ, но повече от сполучлив: юрист, дълги години черноработник в Парламента.

Сесията започна с рядко единодушие, предварително постигнато: заседанието да се проведе в „стария“ Парламент – вместо в прокажената червена Цитадела.

Този етюд пък трябваше да подсети публиката, какви антикомунисти са всички.

Нищо друго да не направят, поне ще се закичат с този трън.

Писах още преди осем месеца дописката „Местят Парламента - вместо себе си да преместят някъде“ – цитат:

„Изобщо не бива да се учудваме, че преместват Парламента: те биха преместили и Земното кълбо, та да са все на припек от слънчевата му страна.

И Времето дори биха спрели, за да си останат в Парламента, където и да е той - завинаги завинтени за креслата си.

Това са комплексари, нека го кажем направо.

Хора, лишени от всякакво чувство за историчност.

За тях Историята е някаква зла сила, която ги плаши, тя е техният екзекутор, понеже им отнема измамното усещане, че представляват нещо значимо.“

Върнаха се в Истинския Парламент – и попаднаха в друго време: гласуване с вдигане на ръка, преброяване от квестори, изобщо - примитивни условия.

Може би пък това да е напълно подходящо за очакваните от самите тях резултати.

Непрекъснато говорят за подмладяване, за младите и пр.

И го постигат: достатъчно е да се погледне Председателството на Парламента: там са Атанас Атанасов, Татяна Дончева, Кристиян Вигенин.

Сега всички са на един акъл – но сами не вярват, че това ще трае дълго.

Интересно: колко бързо ще ескалира словесната грубиянщина в този Парламент?

Ако има и рязане на крайници, имат шанс да бъдат запомнени.

Радев беше в обичайната си форма: стегнато слово, ефектно на моменти, не можеше напълно да прикрие доволството си от случващото се.

Все пак, не размаха юмрук – Венсеремос!

Но час по-скоро трябва да обясни една своя констатация – че досега е бил „жертван националния интерес“.

Какво точно има предвид?

Накрая се опита да внуши на депутатите, че не са стока, че никой не бива да ги разменя и пр.

Беше си много наивно: че това винаги е била най-сладката част от тайния живот на Парламента, а и изобщо на тукашната политика.

Кеворк Кеворкян