Ето така си отиваме! Тихо.

Един след друг. Като кротки агнета, попаднали в челюстите на вълци. Отиваме си без много шум, почти невидимо. Насищаме глада на дивите зверове, оказали се по смисъла на някакъв мъртъв закон, наши господари. Само миг и малките камъчета ни затрупват, сякаш никога не сме били. Ние нямаме значение, независимо имаме ли вина. Някои невежи, твърдят, че и смъртта била от Бога. Глупци. Невежи твари.

От Твореца е само живота, и всяко добро! Нищо друго. Свободната ни воля, поставена пред изпитанията на суетата, гневът, отчаянието и страстите са дяволска работа. Понякога човешка, когато си продал душата си на тъмнината. Това се случва само веднъж и завинаги.

Николай Марков