Страсбург обяви за незаконна практиката тайните служби да инфилтрират бизнеса и неправителствения сектор без знанието на ръководството

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди днес България заради законодателството, което позволява на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) да внедрява свои агенти в частни фирми и неправителствени организации без адекватен съдебен контрол. Решението идва по жалба на екологичната организация "Зелен алианс" и разкрива сериозни дефицити в защитата срещу държавен произвол.

Шпионски картбланш без срокове

Магистратите в Страсбург са категорични – действащата нормативна уредба дава опасно широки правомощия на службите. Основният проблем не е самата възможност за използване на агенти под прикритие, която е легитимен инструмент за национална сигурност, а липсата на каквито и да е "спирачки" пред изпълнителната власт.

Според решението на съда, режимът за използване на така наречените "служители на прикритие" не съдържа минималните гаранции срещу злоупотреби. За разлика от класическите специални разузнавателни средства (СРС), при които има строго разписани процедури и срокове, внедряването на агенти в гражданския оборот може да продължи неограничено време. Нещо повече – засегнатите организации никога не разбират, че са били обект на подобно проникване, което прави невъзможно оспорването на действията на службите пред съд.

"Враждебното поглъщане" от 2018 година

Ключовият момент в казуса е законодателната промяна от 2018 година, която драстично промени правилата на играта. Първоначалният закон от 2008 година изискваше съдействието и знанието на ръководителя на съответната структура (фирма или НПО) при внедряването на служител.

Преди осем години обаче държавата премахна тази "пречка". С поправките бе дадена възможност на разузнавателните служби да внедряват свои хора без знанието на собствениците или директорите, позовавайки се единствено на вътрешна преценка за "оперативна необходимост". Това на практика превърна всяка организация в България в потенциален обект на тайно наблюдение отвътре, без необходимост от съдебна санкция за самото внедряване.

Смразяващият ефект върху обществото

Въпреки че съдът не наложи финансова глоба на България, тъй като ищецът не е доказал конкретни претърпени вреди, моралната и правна присъда е тежка. ЕСПЧ постанови, че самото съществуване на подобно законодателство създава "смразяващ ефект" върху гражданското общество.

"Самото съществуване на въпросната разпоредба [...] може да се разглежда като пречка за правата на жалбоподателя, без да е необходимо да се доказва, че за съответната организация има риск да стане обект на внедряване", се казва в мотивите на съдиите.

Решението задължава България да промени закона си, за да въведе ясни критерии, съдебен надзор и защита срещу произволното използване на държавния апарат за натиск върху неудобни организации или бизнеси.