Празникът съвпада с лятното слънцестоене и има корени в древните славянски традиции

Еньовден се отбелязва днес, 24 юни, като един от най-важните български народни празници. На същата дата православната църква чества рождението на свети Йоан Кръстител, като често обредите и традициите на двата празника се преплитат.

В различните географски области името се произнася по различен начин - в Софийска област празникът се нарича Яневден, в Струга - Иванден, в Охрид - Ивъндън, а във Великотърновско - Иван бильобер или Драгийка. Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.

Слънцето "играе" на изгрев

Според народните вярвания, на Еньовден започва далечното начало на зимата - казва се "Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг". Хората вярват, че сутринта на празника, когато изгрява слънцето, то "трепти" и "играе", а който види това, ще бъде здрав през годината.

Точно по изгрев всеки трябва да се обърне с лице към слънцето и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува. Поверието гласи, че преди да "тръгне към зима", слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита.

Магическата сила на росата

След като слънцето се отърсва, росата която пада има особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. Това е една от най-популярните традиции, запазени и до днес.

Ритуалното "грабене" на плодородието

За Еньовден е характерно "грабенето" и "маменето" на плодородието от нивите и добитъка. Според поверията, жени-баятелки и магьосници отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят, като прав остава само един стрък - царят на нивата.

Магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който е поръчал "краденето". Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. За предпазване от такова "открадване", стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери "житомамницата" вече "обрана".

Забраната за жътва

Понякога стопаните в нощта срещу Еньовден отиват на нивите си, за да ги пазят от "мамници". Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили ритуала - забраната да се жъне на Еньовден.

Според поверието този ден е "хаталия" или "аталия" - лош ден, и се вярва, че свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Лечебната сила на билките

Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев. Жените-баячки и магьосници ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии.

Набраните за зимата билки трябва да са "77 и половина" - за всички болести и за "болестта без име". От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец.

Еньовските венци за здраве

В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена.

Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек - с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве.

Различие с гергьовденските билки

Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.