Бюджетни дефицити и политическа несигурност спират разширяването на валутния съюз

България официално се присъедини към еврозоната на 1 януари 2026 година, като стана нейният 21-ви член. Въпреки историческия акт за София, по-нататъшното разширяване на единната валута е изправено пред сериозни препятствия в оставащите шест държави от Европейския съюз. Силният евроскептицизъм в националните парламенти и конституционните бариери блокират пътя на общата валута на Изток и Север.

Унгарският парадокс

В Унгария се наблюдава най-високата подкрепа за еврото в целия съюз – около 72%, според данни на "Евробарометър". Въпреки това премиерът Виктор Орбан закрепи унгарския форинт в конституцията, което прави приемането на еврото практически невъзможно без квалифицирано парламентарно мнозинство. Лидерът на опозицията Петер Мадяр обеща завой към Брюксел, но тежкият държавен дълг и бюджетният дефицит остават сериозни пречки пред Будапеща.

Икономическият суверенитет на Полша и Чехия

Във Варшава финансовият министър Анджей Домански подчерта, че Полша е "щастлива да има собствена валута" и не работи по въвеждането на еврото. Ярослав Качински, лидер на опозиционната партия "Право и справедливост", зае още по-крайна позиция, като определи поддръжниците на еврото като "смъртен враг на Полша".

Чешката република също няма планове за интеграция. Там подкрепата е едва 30%, а премиерът Андрей Бабиш предлага вписване на чешката крона в конституцията. Основният страх в Прага е поемането на отговорност за дълговете на по-бедните и нестабилни държави в еврозоната.

Румъния и Северният блок

Румъния се бори с най-големия бюджетен дефицит в блока, което отлага реалната перспектива за членство с години. В Швеция и Дания дебатът остава в сферата на теорията. Дания е единствената страна с официално право на отказ, а шведското общество, въпреки постепенното омекване на позициите, все още помни референдума от 2003 година, когато мнозинството отхвърли еврото.