Потребител в мрежата написа гневно отворено писмо адресирано към българския народ.

"Ех, как удобно забравяте, българи!", с тези думи започва гневният вик на Нора Флорова, която е и един от лидерите на февруарските протести през 2013 г. в страната.

Протестите бяха срещу монополите, политическата система, а във Варна и срещу ТИМ, който задушава бизнеса в града.

В писмото си тя припомня, че днешният ден е един от черните дни останал в историята на управлението на кабинета Борисов 1.

Денят, в който 36-годишният Пламен Горанов се самозапали с искане за оставка на варненския кмет Кирил Йорданов и общинската власт, пише bnews.bg.

Ето какво написа още тя, публикуваме без редакторска намеса: 

Нора Флорова

Ех, как удобно забравяте, българи!

Днес само преди три години пред сградата на Община Варна се самозапали 36-годишният Пламен Горанов.

Искането на Пламен бе "Оставка на Киро и целия общински съвет до 17:00 часа на 20.2.2013г", думи изписани на плакат, по-късно намерени до "жертвеният агнец".

След безмилостният акт Пламен получава 80% изгаряния по тялото, в следствие на което умира, навръх националния празник на 3ти март.

Три дни след смъртта му от общината си отива Кирил Йорданов. А само три часа след самозапалването кабинетът на Бойко Борисов подава оставка. Като мотив премиерът посочва:"Не мога да гледам окървавен Орлов мост. Всяка капчица кръв за нас е петно. Аз не мога да гледам парламент ограден с ограда. Нито ни е цел властта, нито ни е изгода, ако трябва да се пазим от народа".

Припомням, че по това време станаха изключително актуални и февруарските протести. Или по-скоро това бе моментът на техния бум.

Едва три години след самозапалването на Пламен струпаната от протестиращи варненци грамада от камъни изчезна безследно, точно както изчезнаха и свидетелите, и видозаписите снети от камерата.

Предтекстът върху посегателството върху грамадата, е че се прави ремонт на плочника. Местната власт тихомълком разчисти купчината камъни, която бе като трън в очите на управляващите.

По същия начин изчезнаха и останалите грамади, издигнати от граждани, една , от които се намираше на Орлов мост.

Пламен имаше свои последователи. По онова време мнозина посегнаха на живота си, а причина за това бе "невъзможността да живеят в тази бедна държава". Освен самозапалвания, хора рязаха пръстите си, а спомням си имаше и един нещастник, който бе застрелял цялото си семейство, а след това себе си.

Днес остава неясна съдбата на отломките от жертвения одър. А идеята да се направи ремонт на плочника е изключително цинична. Сякаш за пореден път властта се опитва да прикрие делата си, превръщайки недоволството в символ на народна любов.

Това, което не се промени, обаче е, че управляващите отново са същите. А ситуацията остава почти непроменена.