Над 370 места в центровете са свободни

България е изправена пред сериозен дефицит на ключови медицински кадри, като в момента у нас практикуват едва 129 лекари със специалност "Спешна медицина", съобщават от БНТ.

По данни на Министерството на здравеопазването, над 370 работни позиции в центровете за бърза помощ в страната остават незаети заради тежките условия на труд, огромната отговорност и непривлекателното заплащане.

Остър недостиг на лекари

В центровете за бърза помощ на територията на страната има разкрити близо 1 390 работни места, но 378 от тях са свободни. Статистиката показва, че най-голям недостиг на специалисти има в спешните звена в София, Варна и Плевен. Кризата с кадрите засяга не само мобилните екипи в линейките, но и спешните отделения на самите лечебни заведения, където текучеството на персонал е значително.

Много малка част от медиците, които работят в линейките, реално са специализирали "Спешна медицина". Д-р Венцислава Маркова, която работи в интензивното отделение на пернишката многопрофилна болница и помага в спешния сектор, е сред малкото с тази квалификация. Тя има зад гърба си шест години опит в линейка, но е напуснала системата на бърза помощ заради ниските възнаграждения и условията на работа.

Венцислава Маркова: "Хората смятат, че спешните медици, които пътуват с линейката са едни обикновени таксита и ги ползват само за носачи и превоз. Просто обезсмисля тази работа."

Според нея липсата на специализирани умения в критични ситуации може да бъде фатална.

Венцислава Маркова: "Проблем е, защото общо взето има случаи, когато се изискват точно тези умения, които се дават по време на обучението за спешен медик. Да се реанимира пациентът, да се възстанови неговата сърдечна дейност, да бъде интубиран."

Тежестта на отговорността

От Министерството на здравеопазването обясняват, че нормативната уредба позволява в линейките и в спешните портали да работят и медици без придобита специалност по "Спешна медицина". Надеждите на институцията са завършващите парамедици и лекарски асистенти да успеят да компенсират дефицита на кадри.

Красимир Джинсов: "Би трябвало във всяко спешно отделение да има и анестезиолог реаниматор или специалист по Спешна медицина, които са приети от МЗ. Няма толкова много специалисти тъй като е много интензивна специалност."

Младите лекари обаче масово избягват този професионален път. Симеон Иванов, който се е дипломирал миналата година и вече работи в спешното отделение на Националната кардиологична болница, е категоричен, че не желае да специализира в това направление.

Симеон Иванов: "Отговорността, която ние носим е доста голяма. Включително и наказателна. И това може би е доста голяма причина, поради която специалността не е привлекателна."

Държавата твърди, че финансира приоритетно местата за специализанти по спешна медицина, признавайки официално, че в специалностите с ниски заплати се отчита и най-големият глад за кадри.