Искат възстановяване на стратегическите хидротехнически проекти с Румъния

Необходими са дългосрочни мерки за управление на водните нива на река Дунав в българо-румънския участък, както и подготовка на стратегически проекти за европейско финансиране. Това заявиха по време на пресконференция в националния пресклуб на БТА в Русе председателят на борда на директорите на „Дунавски драгажен флот“ в града Валери Иванов и лидерът на партия АБВ Румен Петков.

Безпрецедентно маловодие и липса на инфраструктура

Според Валери Иванов през тази година се отчита безпрецедентно ниско ниво на реката, което създава сериозни затруднения.

„Професионалната ми дейност е свързана с драгиране по реката. По горното течение на Дунав през десетилетията са изградени множество хидротехнически съоръжения. Последните големи комплекси надолу по течението са „Железни врата I“ и „Железни врата II“ между Сърбия и Румъния. И при тях днес има изключително нисък естествен приток на вода. Разликата е, че там съществува изградена инфраструктура, която позволява водните нива да бъдат управлявани и стабилизирани. След „Железни врата II“, включително по целия българо-румънски участък, подобна възможност липсва. Водата тече свободно и не я управляваме по никакъв начин“, обясни експертът, предаде "Русе Медиа".

Възраждане на старите хидротехнически проекти

Ситуацията изисква връщане към решения, обсъждани и разработвани още преди десетилетия.

„На първо място това е хидротехническият комплекс „Турну Мъгуреле – Никопол“. По този проект са извършени сериозни проучвания, проектиране и начални строителни дейности. Днес той отново има конкретно европейско измерение и не бива натрупаният през годините експертен и проектен потенциал да бъде изгубен. Паралелно с него трябва да бъде възстановена експертната работа и по възможността за изграждане на хидротехнически комплекс „Силистра – Кълъраш“, допълни Иванов.

Той обърна внимание и на проблема с инертните материали по речното корито. „Ако преди 1990 г. двете държави драгираха за година общо около 15 милиона тона инертни материали от Дунав – т.е. толкова, колкото реката носи, и по този начин имаше баланс, то сега се драгират 10 пъти по-малко“, подчерта председателят на драгажния флот, настоявайки за съвместни действия пред Европейския съюз.

Оценка на щетите и европейско финансиране

От своя страна Румен Петков съобщи, че вече е изпратено официално писмо до правителството. В него се настоява за цялостна оценка на щетите от маловодието върху енергетиката, туризма, поливното земеделие и стокообмена.

„България председателства Стратегията на ЕС за Дунавския регион. Едновременно с това ЕС подготвя финансовата рамка и приоритетите си за периода след 2027 година. Точно сега България може да използва председателството си, за да постави съвместно с Румъния въпроса за дългосрочното управление на общия участък на Дунав като стратегически европейски приоритет. Това е възможност да подготвим конкретни проекти и да работим за осигуряване на европейско финансиране за тях чрез Многогодишната финансова рамка на ЕС и приложимите европейски фондове и финансови инструменти“, заяви Петков.