Италианският треньор разказа за пътя си от политология до световния връх и за любовта към България

Един италианец излезе пред хиляди българи в бяло-зелено-червено пред "Свети Александър Невски" и с детска емоция изкрещя на микрофона: "Българи, юнаци!" Той е Джанлоренцо Бленджини – архитектът на историческия успех на българските волейболисти, които станаха световни вицешампиони и обединиха цяла България. В пространно интервю за "24 часа" италианският специалист разкри своята човешка история, философията си на работа и защо заобича България като втора родина.

Роден на 29 декември 1971 година в Торино, Бленджини никога не е бил голям волейболист. Играл е в четвърта и пета лига в Италия, бил е добър в посрещането, но по негово време нямало либеро. На 25 години получил тежка контузия в коляното и трябвало да прекрати кариерата си като играч. Но още докато играл, започнал да тренира деца и юношески отбори.

От политология до треньорски връх

"Учех 'Политология' в университета, но на половината от пътя реших да се хвърля във волейбола. Казах на баща ми и майка ми: 'Спирам с университета и ще опитам нещо различно'. От тях чух: 'Това не е хубаво, ти си луд'," разказа Бленджини в интервюто за "24 часа".

Годините в университета обаче не били напразни. Изучавайки политически науки с насоченост към социологията, научил много за управлението на хората. "Защото всички ние работим с хора. А хората се променят всеки ден. Заради ситуации, заради лични неща. Всички са различни личности, но и личността може да се променя заради случки и събития около самия теб," обясни той.

След като спрял да играе, Бленджини решил да се концентрира само в треньорството. "Да опитам дали съм способен 'да изгрея' в това поприще. Изглежда, че май съм успял," усмихна се той.

Целият път от най-ниското до върха

Тайната на успеха му е, че изминал всички стъпки в професията. Бил е асистент или старши треньор на всички нива и във всички дивизии – от деца през най-ниските лиги до върха на клубно и национално ниво. Седем години е селекционер на Италия, където става сребърен медалист на олимпийските игри през 2016 година в Рио де Жанейро. Води отбора два пъти на най-големия спортен форум. Сребърен медалист е на Световната купа през 2015 година и бронзов на европейското през същата година. Трикратен шампион на Италия с "Лубе" (2017, 2021 и 2022 година).

"Моят път беше различен – аз бях треньор или асистент във всяка една лига, която имаме в Италия, а ние имаме много. При подрастващите и на ниво представителни отбори. Една година или повече – аз минах по целия този път. Не стана бързо, отне ми повече време, но аз изминах целия път и взех целия възможен опит във волейбола," сподели 53-годишният специалист.

България стана втора родина

През февруари 2024 година Бленджини застана начело на националния отбор на България с мисия "Лос Анджелис 2028". Но той не просто работи в България като наемник – заобича страната.

През лятото прекара почивката със семейството си в България. Не избра други дестинации, а доведе жена си и дъщеря си тук. Покрай лагера на националите в зала "Самелион", семейството му дойде в Самоков, отидоха до Боровец, а след това на море в Синеморец. Наслаждава се на дивото спокойствие на плажа Велека и Българското Черноморие много му харесва.

"Вече близо две години съм тук. Не постоянно, разбира се. Но от първия момент тук се чувствам много добре, усещам българското около себе си и му се наслаждавам. Италианците имаме нещо заложено – когато някой пътува по света и се върне, винаги го питат: 'Как е храната там'. За мен това не е от най-важните неща, но пък в същото време и българската храна много ми харесва. Обичам шопска салата. Обичам супите ви. Обичам българската храна," каза Бленджини.

Специални момчета с български дух

Но най-много обича българския дух, който вижда в играчите си. "Тези момчета са толкова специални. Аз не ги избирам само заради уменията им като спортисти, но и за всичко, което ги изгражда като личности. Заради образованието им. И съм толкова благодарен на семействата им," сподели той.

Момчетата не се нуждаят от натиск – всеки ден са готови да тренират така, сякаш утре ще играят финал за България. "Не може да знаеш дали ще спечелиш, не може да контролираш резултата, защото имаш съперник и понякога той просто може да е по-добър от теб. Но да не се предаваш, да дадеш всичко по силите си – това може да го изискваш. Това е нашата обща цел. За това говоря най-често с момчетата: 'Давай най-доброто от себе си всеки ден'," разказа философията си Бленджини.

Най-вълнуващият ден в живота

Специално място в сърцето му вече заема грандиозното посрещане, което България подари на волейболните герои пред "Свети Александър Невски" в София.

"Това е най-вълнуващият ден в моя живот. Това, което изживяхме с нормалните хора в България, това обединение на позитивна енергия, това е повече от всеки златен медал. Повече от всичко, което можеш да си представиш, че ще ти се случи в живота. Това не беше от волейболни хора, от спортни хора, от хора с позиции в политическия и обществения живот. Това беше събрана любов от истинските, нормалните хора," емоционално сподели той.

Видял е възрастни мъже и жени да плачат от щастие. "Това е невероятно. Напълно незабравимо. Това, което се случи, не е спортно събитие, това е социален феномен," каза Бленджини.

Волейбол в целия живот

Сега му предстои кратка почивка. Тръгва към Италия, но за да отиде директно на волейболен мач – този път играе дъщеря му. "Опитвах се да я накарам да спре с волейбола, защото винаги ще е 'дъщерята на', но не успях," смее се Бленджини.

Неговият племенник играе в "Мачерата" в серия А2 заедно с българите Денис Карягин и Руси Желев. "Съпругата ми и сестра ми са бивши волейболистки. Съпругът на сестра ми е бивш волейболист. Навсякъде около мен е волейбол. Но дъщеря ми и племенникът ми в момента са двамата активни волейболисти в семейството," разказва с усмивка.

Скоро ще се върне обаче във втората си родина за волейболната суперкупа на България. За да продължи със своята мисия начело на волейболните герои. За бъдещето. За България.