Двойни цени на сергиите: Как еврото удари пазара на мартеници
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 2
Еврото промени Баба Марта – купуваме по-малко и по-евтино
Първият сезон на мартениците след официалното приемане на еврото в България (1 януари 2026 година) преминава под знака на сериозен ценови шок и свито потребление. Търговците по пазарите вече отчитат промяна в поведението на купувачите, които внимателно пресмятат всеки цент, преди да закичат близките си за здраве.
На пазара в столичния квартал "Красна поляна" сергиите са отрупани с двойно обозначени цени – задължително изискване според Закона за въвеждане на еврото, което ще остане в сила до 8 август 2026 година. Въпреки че левът излезе от обращение като платежно средство в края на януари, психологическата граница за много българи остава непреодолима.
Цени от 1 до 24 евро
Масовите мартеници тип гривна в момента се търгуват между 1 и 1.50 евро (приблизително 2 до 3 лева), но по-сложните и кокетни модели достигат до 3 евро за брой. Най-голям шок предизвикват мартениците за дома, чиито цени достигат до внушителните 24 евро – сума, която мнозина определят като непосилна за традиционен символ.
"Със смяната на лева с еврото много хора са на ръба на кризата. Не могат да си позволят това, което миналата година," споделя Тодорка, която продава мартеници на пазара от 25 години. По нейните думи, докато миналата година един клиент е правел оборот от 30-40 лева, сега покупките са силно ограничени.
Българската вълна като последно убежище
За да привлекат клиенти, производителите залагат на автентични материали. Тази година акцентът е върху домашната българска вълна и ръчната изработка, в опит да се запази духът на празника на фона на икономическата несигурност.
Въпреки високите цени на луксозните артикули, търговците се стараят да поддържат и по-достъпни варианти. Проверката на място показва, че потребителите масово се насочват към традиционните и най-евтини модели, избягвайки скъпите декорации за дома. Очакванията са, че до 1 март оборотът ще остане значително по-нисък в сравнение с предходни години, което е ясен сигнал за предпазливостта на българите в първите месеци на еврозоната.
