Океанолог разкри истината за омарите и отровните риби в Черно море

Появата на омари в Черно море е странен феномен, който най-вероятно се дължи на човешка намеса, а не на естествена миграция. Това заяви водещият океанолог доц. Виолин Райков от Института по океанология към БАН, цитиран от "България Днес". Според учения, въпреки сензационните снимки в социалните мрежи, шансовете на тези ракообразни да създадат устойчива популация в нашите води са минимални.

"За мен това все още е странно. Има съобщени три случая на улавяне с капани на различни места по Черноморието," коментира доц. Райков и допълни, че най-вероятната хипотеза е умишлено пускане на екземпляри, закупени от магазини за жива риба, или случаен пренос чрез аквакултурни доставки.

Защо омарите са обречени

Европейският омар, който е обичаен за Северно море и по-хладните части на Атлантика, изисква специфични условия, които Черно море не може да предложи. Основната пречка е солеността на водата.

"Солеността е особено важна не само за общата хомеостаза на организма, но и за размножаването, защото влияе върху зреенето на половите продукти," обясни експертът.

Дори отделни възрастни индивиди да оцелеят временно през лятото, те трудно биха преживели зимните условия и липсата на подходяща храна, категоричен е ученият.

Истината за отровната риба фугу

Доц. Райков разсея и страховете относно предполагаемата инвазия на смъртоносната риба фугу. Той уточни, че единственият доказан случай в Черно море е регистриран още през 2014 година край бреговете на Украйна.

"Оттам насетне не са намирани други екземпляри. Напълно възможно е и тя да е била изкуствено пусната," поясни океанологът.

Често рибарите бъркат опасните видове с други нови заселници. Такъв е случаят с корейската скална риба, която вече се среща в нашите води. Хората често я бъркат с малък групер, но истинските групери са тропически обитатели на Червено море и Средиземноморието и нямат шанс да оцелеят при нашите температури.

Климатичните промени като "стресов фактор"

Глобалното затопляне оказва реално влияние върху екосистемата, но не чрез "прегряване" на морето, а чрез промяна в температурните цикли. Океанологът отбеляза, че през последните години месеците март и април са необичайно студени, докато през лятото повърхностните слоеве се затоплят по-интензивно.

Най-сериозната заплаха за следващото десетилетие е навлизането на видове от Северна Африка – предимно микроскопични организми като зоопланктон и фитопланктон, които могат трайно да променят хранителната верига. Като пример за успешна адаптация ученият посочи рапана, който навлиза в Черно море през 1948 година и днес е масово разпространен.