31 юли 1997 година остава исторически момент за националната символика

На 31 юли 1997 година 38-ото Народно събрание прие Закона за националния герб на България. Това беше първият герб на Република България след падането на социализма в края на 1989 година, след като страната преди това почти десетилетие нямаше официален герб.

Според закона "Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви 'Съединението прави силата'" - така официално е описан новият държавен символ.

Дълбоки исторически корени

Лъвът и короната не са нещо ново за българската хералдика. Лъвове традиционно се срещат в изображения върху монети и печати на царете от Второто българско царство. Най-старият български герб датира от около 1295 година, открит от членове на Българското хералдическо и вексилоложко общество в библиотеки във Великобритания и САЩ.

Коронован лъв е отпечатан на корицата на книгата "Стематографията" от 1741 г. на книжовника Христофор Жефарович, която съдържа хералдически изображения. През Възраждането тази хералдична фигура се утвърждава трайно като символ на националноосвободителните борби. Изправеният лъв с короната е извезан върху знамето на четата на Филип Тотю, изобразен е върху печата на Левски и върху сабята на Жельо Войвода.

От княжеството до съвременността

Чл. 21 на Търновската конституция постановява: "Българският Държавен герб е златен коронован лъв на тъмночервено поле. Над полето княжеска корона". През годините до 1946 изображенията на лъвовете претърпяха 30 модификации.

След установяването на Народна република България през 1948 година гербът беше заменен с нова социалистическа емблема, включваща зъбчато колело, житни класове, червена петолъчка и лъв в кръгла композиция.

Възвръщане към традициите

В периода 1990 - 1997 г. България няма национален герб. След промените през 1989 година и края на социалистическия режим въпросът за възстановяване на традиционния български герб отново излезе на дневен ред.

В Народното събрание бяха внесени четири различни проекта за герб от различни парламентарни групи. Участниците в срещата декларираха, че има политическа воля хералдичният знак да бъде приет до края на тази парламентарна сесия.

Президентът Петър Стоянов постави изображение на герба на сградата на "Дондуков" 2. Под звуците на националния химн президентът Петър Стоянов днес лично постави цветно изображение на новоприетия държавен герб на Република България на сградата на "Дондуков" 2

Символика на съвременния герб

Голямата корона е вдъхновена от короните на владетелите от Втората българска държава. Лъвовете символизират сила, мъжество и великодушие. На българския герб лъвовете са три, което доказва колко важни за нас са тези качества. Дъбовите клонки означават сила, издръжливост, чест, свобода, гостоприемство.

Националният девиз "Съединението прави силата" се превърна в национален символ през 1887 година след Съединението на Княжество България с Източна Румелия.