Днес е рожденият ден на киното

0
Първата кинопрожекция в България е била в Русе
Първата кинопрожекция в България е била в Русе

Първата кинопрожекция в България е била в Русе.

През 1895 година братята Люмиер, собственици на фабрика, получават патент за изобретението си, което те наричат “Синематограф” (кинематограф). През март същата година Огюст и Луи Люмиер демонстрират първия си филм със заглавие “Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време”. Лентата е с продължителност от едва 46 секунди.

На 28 декември същата година, в парижкото кафене “Гран кафе”, намиращо се на Булеварда на Капуцинките (а не на Капуцините, както много са запомнили неправилно), братята Люмиер организират първата публична комерсиална прожекция на късометражните си филми. През лятото на 1895 година са заснели няколко 17-метрови филма (т.е. с продължителност около минута) и търсят начин да популяризират изобретението си. Това е и основната цел на първата прожекция. В “Гран кафе” присъстват около 40 души, а приходите от първата комерсиална прожекция са 33 франка. Казано с други думи, на 28 декември 1895 година се ражда киното. 

Първата кино прожекция включва няколко къси филма, сред които обаче, противно на наложилата се градска легенда, не присъства легендарният “Пристигането на влака на гара Ла Сьота”. По време на първата платена кинопрожекция е показан друг от христоматийните примери, дело на братя Люмиер - “Полетият поливач”. Премиерата на “Пристигането на влака” е девет дни по-късно, на 6 януари 1896 година. 

Присъствали на тази прожекцията разказват, че по време на  “Пристигането на влака” публиката в залата скочила от местата си, защото се уплашила, че влакът от екрана ще влезе в помещението и ще ги смачка. Филмът става знаков за индустрията. Заснет е по-рано през 1895 година, а на 6 януари 1896 година е прожектиран в голяма зала пред многобройна публика. В каталога на търговската къща на братя Люмиер се води под каталожен номер 653.

Хората, които са в кадър, са приятели и познати на братя Люмиер, специално помолени да участват в заснемането на сцената. Поради тази причина грешно се приема, че това е първият в света “игрален филм”. Премиерата на “Полетият поливач” обаче е 9 дни по-рано и това го прави първият филм, в който е представена измислена филмирана история – т.е. първият игрален филм. Освен това е и първата кинокомедия.

“Пристигането на влака” се превръща в класика за киното. За пръв път показва убедително движението в перспектива на плосък екран – влакът се задава отдалеч, преминава от дясно наляво през екрана и се скрива зад левия край на прожекционното платно, създавайки илюзията за пространственост. Освен това във филма има кадри, които показват трите основни плана в киното – близък, среден и общ план.

Кинематографът на братя Люмиер поставя началото на една огромна индустрия. Манията по движещите се картинки и историите, които се разказват чрез тях, много бързо превзема световните столици.

На 27 февруари 1897 г. няколко десетки хора в Русе стават свидетели на откритието на братя Люмиер.

Прожекцията става в бирарията на Марин Чолаков на ул. „Княжеска“.

Билетът за първата прожекция струва само един лев и въпреки това напливът от зрители не е голям. В бирарията се събират главно хора без работа и някои любознателни читатели на европейски вестници, разбрали за дебюта в Париж 18 месеца по-рано.

Ето какво пише русенският вестник „Законност“ в броя си от 27 февруари 1897 г.:

„В града ни от десетина дни – е пристигнал един цинематограф апарат, който изображава на платно тъй наречената „Жива фотография“. Апаратът дава възможност да се виждат изображаемите от него картини и сцени във всичката им живост и движения. Пристигналият цинематограф показва, например, един движущ се трен, посрещането на цар Николая в Париж, един от парижките площади и т.нат.- всичко това толкова живо и естествено, щото се получава пълна илюзия.“

Както зрителите в Париж, така и русенските зрители не издържат гледката на движещия се влак и скачат ужасени, че ще бъдат смачкани.

За кратко време новото изобретение предизвиква силен интерес сред хората и прожекциите зачестяват. След Русе, киното прохожда и в София, Варна, Пловдив и в останалите големи градове у нас. Започва редовен внос на филми от Париж, а след време и от Америка, построяват се първите киносалони. Първият и най-красивият и добре проектираният от тях е столичният „Модерен кинотеатър” /доскоро „Цанко Церковски”, сега сградата му е в плачевно състояние!/ на булевард „Мария Луиза” в столицата.

През 1915 година актьорът и режисьорът Васил Гендов /1891-1970/ продуцира, поставя и играе главната роля първия наш художествен филм – комедията „Българан е галант” и става „бащата на българското кино”.

С цената на много усилия и лични жертви този неуморен творец-мечтател създава поредица от 11 игрални филми / сред тях и първият говорящ – „Бунтът на робите” за Васил Левски!/, които останаха в историята на седмото изкуство у нас. Според „История на световното кино” на големия френски кинокритик Жорж Садул дълги години България е сред страните с най-развита киномрежа и най-голям брой кинозрители в Европа.

Днес киноразпространението, /както и книгоразпространението/, в страната ни, което беше доста добре развито и със силна база, е доста западнало, по ред причини и не на последно място поради немарливостта на културното ни министерство.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Календар - новини и събития

Виц на деня

За Великден ще ходите ли някъде?
- Моя е резервирал нощувки в Париж...
- Ние пък ще ходим във Велинград! Защо да бием толкова път за същите пари...?!

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари