Директорът алармира за тежко изоставане във възпитанието и базовите умения на децата

Децата в ранна училищна възраст у нас изпитват сериозни затруднения с базови битови дейности. Председателят на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета и директор на столичното 119-то СУ "Акад. Михаил Арнаудов" Диян Стаматов коментира темата за родното образование в ефира на предаването "Утрото на фокус" по "Агенция Фокус", където взе отношение по актуалната петиция за изучаване единствено на български автори в началния етап на обучение.

Липса на базови умения

По време на разговора експертът насочи вниманието към далеч по-належащ проблем сред подрастващите, свързан с тяхната самостоятелност в най-ранните класове.

"Българските деца не могат да завързват своите обувки. Не могат да отидат сами до тоалетна. Не могат да ползват нормално приборите в столовата. Българските деца от първи до четвърти клас нямат елементарни навици, които са загубени по пътя от първи до седми клас" , посочи Диян Стаматов.

Той допълни, че причината за това често се крие в липсата на комуникация в домашна среда и занижената мотивация на семействата по отношение на училищното обучение.

Чуждите автори и националната идентичност

Повод за изказването му стана гражданска инициатива, настояваща за премахване на чуждите автори от учебниците по литература в началния курс.

"За мен няма как българското образование да се капсулира и затвори само във своите автори, защото светът е толкова динамичен, отворен и бърз, че би било безкрайно консервативно, ако кажем, че нашите автори са единствено значимите и те определят нашата идентичност", коментира директорът на 119-то СУ.

Той припомни, че изучаването на чужди автори присъства в родната система от повече от половин век. Според него акцентът трябва да пада не върху това кои са създателите на произведенията, а върху начина, по който текстовете се преподават и осмислят в класната стая.

Архаичната литература през погледа на дигиталното поколение

Стаматов обърна внимание и на огромната пропаст между съвременната реалност на учениците през 2026 година и езика на възрожденската литература.

"Ние драстично изоставаме по отношение на елементарните житейски навици в подготовката на децата в ранна училищна възраст. Нищо че летим в небесата на социалните мрежи или с високи дигитални постижения", категоричен е той.

Според него образователната система трябва да отчете факта, че част от родните класици звучат неразбираемо за днешните деца. "Не бива да забравяме, че някои от нашите автори стоят изключително архаично в погледа на днешните деца и трябва да се съобразим с тази реалност. Нашите деца живеят в 2026 година сега с много дигитален трансфер, който е различен от погледа на социалната медия или на улицата" , заключи Стаматов.