Децата на столетниците боледуват по-рядко
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0

Проучване доказва генетичното предимство на децата на столетници
Учени от Медицинския колеж „Албърт Айнщайн“ в Ню Йорк доказват чрез мащабен анализ, че децата на столетници наследяват сериозна биологична защита срещу болести, съобщават от БГНЕС. Изследването е провокирано от въпроса дали изключителното дълголетие се дължи на генетична предразположеност или на правилен начин на живот, а резултатите са публикувани наскоро в специализираното издание Science Alert.
Най-мащабният анализ на дълголетието до момента
Сред хората има малцина, които притежават способността да достигнат 100-годишна възраст – феномен, който се среща при едва около 0,01 процента от световното население. Изследователите отдавна търсят обяснение за необичайно дългия им живот, като един от ключовите въпроси е дали следващото поколение наследява същата устойчивост.
„Искахме да разберем дали те предават доброто си здраве и дълголетието на своите деца и ако е така, дали тези предимства могат да бъдат обяснени със здравословни навици или в основата им стои нещо по-фундаментално, като генетиката“, обяснява генетикът София Милман от Медицинския колеж „Албърт Айнщайн“ в Бронкс.
В рамките на проучването Милман и екипът ѝ анализират данни от три отделни дългосрочни изследвания. Те обхващат над 2300 души, чиито родители са столетници. За база за сравнение е използвана контролна група от 1700 участници, чиито родители не са достигнали подобна възраст. Според научната публикация на авторите това е най-всеобхватното изследване досега, насочено към връзката между дълголетието на родителите и здравето на техните потомци.
Впечатляващи резултати и по-нисък риск
Данните от трите изследвани групи категорично показват, че децата на столетници са изложени на значително по-нисък риск от смърт в сравнение с контролните групи. Учените отчитат сериозен спад в опасността от сърдечносъдови заболявания и хипертония, а в две от групите е регистриран и по-нисък риск от инсулт.
Статистиката показва, че децата на столетници имат с 32 процента по-нисък риск от развитие на хипертония на всяка дадена възраст, с 33 процента по-малка вероятност от сърдечносъдови заболявания и с 42 процента по-нисък общ риск от смърт. Дори когато здравословни проблеми се появят, това се случва на значително по-късен етап от живота. Появата на високо кръвно налягане се забавя средно с пет години, а краят на жизнения път настъпва с около три години по-късно спрямо хората в контролната група.
„Особено впечатляваща беше общата последователност на тези резултати в толкова различни проучвания. Това допълнително подкрепя идеята, че изключителното дълголетие се среща по-често в определени семейства“, заявява Ерик Рийд, водещ автор на изследването и експерт по процесите на стареене.
Ролята на генетиката спрямо начина на живот
Интересен детайл от проучването е липсата на значително понижение на риска от рак сред децата на столетници. Изследователите предполагат, че потомците може би притежават по-добра естествена устойчивост срещу онкологични заболявания и съответно по-ниска смъртност, дори честотата на заболяването да е сходна. Друга хипотеза свързва този факт с по-редовните профилактични прегледи, които откриват нискорискови форми на рак в ранен стадий.
Известно е, че фактори като хранене, образование, социално-икономически статус и тютюнопушене оказват огромно влияние върху заболяванията, свързани със стареенето. Въпреки това анализът разкрива, че децата на столетници запазват по-добрата си защита дори когато са съпоставени с участници от контролната група със същите показатели за начин на живот.
Според учените това показва, че факторите на средата влияят по-слабо върху здравето на хората със силна генетична връзка с дълголетници.
„Това не означава, че начинът на живот няма значение – здравословното поведение остава важно за всеки. Но някои хора от семейства с изключително дълголетие изглежда се възползват от биологични предимства, които им помагат да запазят доброто си здраве въпреки факторите на средата и поведението, които влияят на всички нас“, заключават авторите на изследването.






















