Времето за хранене влияе на продължителността на живота

Мащабно проучване сред възрастни в САЩ разкрива, че продължителността на живота зависи не само от качеството на храната, но и от часа на нейната консумация, съобщават от БГНЕС. Анализът на данните показва ясна връзка между късното първо хранене за деня и повишения риск от сърдечносъдови заболявания и преждевременна смърт.

Проучване сред над 31 000 американски граждани

Изследователите анализират данни на 31 044 души на възраст над 40 години, които са участвали в Националното проучване за здравето и храненето (NHANES) в Съединените щати в периода между 1999 и 2018 година. В рамките на изследването, публикувано в European Journal of Clinical Nutrition, всеки прием на калории след 4:00 часа сутринта се отчита като първо хранене, независимо дали представлява традиционна закуска.

При среден период на проследяване от 8,6 години са регистрирани 7 129 смъртни случая, като 2 259 от тях са вследствие на сърдечносъдови заболявания. Анализът взема предвид редица фактори, сред които възраст, тютюнопушене, физическа активност, качество на храненето, доходи и индекс на телесната маса.

Рискове при късна закуска и късна вечеря

Данните очертават ясна тенденция - колкото по-късно е първото хранене, толкова по-голям е рискът за здравето. Спрямо хората, които закусват между 7:00 и 8:00 часа, участниците с първо хранене между 8:00 и 10:00 часа имат с 10 процента по-висок риск от смърт. Тази разлика достига 19 процента при първо хранене между 10:00 и 12:00 часа и скача до 29 процента при хранене след обяд.

При сърдечносъдовите заболявания тенденцията е още по-категорична. Рискът от фатален край при хората с първо хранене след 12:00 часа е с 46 процента по-висок в сравнение с тези, които закусват рано сутрин. Според изчисленията, за 50-годишните от групата с късно хранене очакваната продължителност на живота е средно с 2,46 години по-кратка.

При последното хранене за деня връзката има U-образна форма. Хората, които приключват с храненето преди 19:00 часа, имат с 13 процента по-висок риск от смърт спрямо тези, които вечерят между 19:00 и 20:00 часа. При хранене след полунощ обаче рискът се увеличава с 27 процента.

Сигнал за влошено здраве

„Това обаче не означава, че 19:00–20:00 часа е универсално оптималното време за вечеря за всеки“, обяснява пред изданието Science Alert старшият автор на изследването Джилей Шан от Университета за наука и технологии „Хуаджун“.

Специалистът уточнява, че много късното хранене нарушава циркадните ритми и метаболизма. От друга страна, много ранната вечеря често е свързана със специфичен дневен режим, заболяване или по-нисък прием на калории. Участниците, които се хранят по-рано, обикновено са по-възрастни и имат повече придружаващи заболявания.

„Часът на хранене е важен сигнал за периферните циркадни ритми. По-късното първо хранене или храненето късно през нощта може да допринесе за разминаване на циркадните ритми и метаболитни нарушения, включително нарушаване на метаболизма на липидите и глюкозата“, допълва Шан.

Експертите подчертават възможната обратна причинно-следствена връзка - късното хранене може да е следствие от вече влошено здраве, непълноценен сън или работа на смени.

„Следователно по-късното хранене трябва да се разглежда като потенциален маркер на риск и евентуално като поведение, което може да бъде променено, а не като категорично доказателство за пряка причинно-следствена връзка“, категоричен е изследователят. Той съветва хората да не правят крайни промени в режима си на хранене само въз основа на тези резултати.