Температури над 40 градуса носят екстремна суша за реколтата

Десетократно увеличение на честотата на тежкия топлинен стрес се наблюдава в Дунавската равнина само за периода 2023–2024 година. Това показват данните от ново научно изследване на учени от Българската академия на науките (БАН), съобщават от NOVA. Екстремните климатични промени засягат най-тежко Северозападна България, където земеделието е изправено пред сериозни изпитания заради липсата на адекватна стратегия за стопанисване.

Температурни рекорди и екстремна суша

През 2024 година в България са подобрени няколко температурни рекорда, които са се задържали непокътнати от 1930 година насам. Страната е отчела най-топлото лято и една от най-топлите зими в историята на метеорологичните си наблюдения. Температури над 35 градуса по Целзий нанасят сериозни щети както на хората, така и на земеделските култури. При преминаване на границата от 40 градуса и спад на влажността под 30 процента се стига до екстремна суша, която е пагубна за реколтата.

Уязвимостта на Северозапада

Промените в климата са резултат от комбинираното въздействие на природни фактори и човешка дейност. Според специалиста по устойчиво развитие и управление на данни Кристиян Панайотов, който е съавтор на научното изследване, през последните 40–50 години у нас се забелязва постепенно увеличаване на топлите периоди.

„Това са много високи нетипични температури. Това се отразява изключително негативно на земеделието”, обяснява експертът.

Най-тежко е положението в Северозападна България, като най-засегнати от горещините са районите около Видин, Лом и Монтана. Панайотов е категоричен, че подходът към селското стопанство там трябва да се промени спешно: „Стратегията за стопанисване на Северозападна България не е адаптирана към доста променящия се климат. Този регион задължително трябва да бъде следен като доста уязвим”.

Устойчива тенденция без изгледи за обрат

Учените предупреждават, че климатичните промени не са временно явление, а траен процес, към който секторът трябва да се приспособи.

„По-важно е какво можем да направим и да се предпазим. Това е тенденция, която няма да изчезне през 2027 година, нито през 2028-а. Това е тенденция, която наблюдаваме толкова години, че тя плавно и устойчиво се задържа”, коментира Кристиян Панайотов.