Разрушената инфраструктура води до над 60 процента загуби по каналите

Климатичните промени увеличават нуждата от напояване с 15%, но страната ни губи огромна част от водния си ресурс заради остаряла инфраструктура и неефективно управление. Това сочи анализ на доц. д-р инж. Петър Филков, декан на Хидротехническия факултет към Университета по архитектура, строителство и геодезия, публикуван в платформата „Климатека“.

Въпреки че България разполага с достатъчно вода, едва малка част от нея достига до земеделците. Докато в Европейския съюз земеделието е вторият най-голям потребител с 31% дял от общото изземане на вода, у нас секторът консумира едва 15%. Потреблението за напояване е спаднало близо три пъти за последните 30 години – от 2,3 милиарда кубични метра до 800 милиона кубични метра годишно.

Парадоксът с държавните системи

Според данните на експерта, голяма част от инфраструктурата от 90-те години насам е унищожена. От някогашните 1,25 милиона хектара напоителни площи, днес годни са малко над половината, а реално се поливат едва 74 200 хектара – около 4% от изградената мрежа.

Парадоксално е, че макар да се напояват толкова малко площи, държавните системи продължават да доставят средно 286 милиона кубични метра вода годишно. Причината е, че между 85 и 95% от този обем се насочва изключително към оризопроизводството, което е концентрирано в районите на Пазарджик, Пловдив и Стара Загора. Това силно ограничава достъпа до вода за останалите земеделски производители.

Огромни течове по трасето

Анализ на Националния статистически институт показва, че средно 61% от водата в държавните системи не се използва ефективно, като едва 39% реално стига до фермерите.

Докато при оризищата коефициентът на полезно действие достига 50–55%, в други системи ефективността пада до критичните 2–5%. Според доц. Филков, за да се достави вода на малък брой потребители, често се налага да бъдат запълнени цели канали, което води до огромни течове на неупотребена вода.

Опасност за подземните води

Липсата на надеждни доставки принуждава все повече земеделци да търсят алтернатива в собствени сондажи. Експертът предупреждава, че неконтролираното изпомпване на подземни води крие сериозни рискове, тъй като те са стратегически резерв и се възстановяват изключително бавно. Изграждането на нови кладенци може да доведе до спадане на нивата им и трайно замърсяване с пестициди и торове.

Като решение се посочва модернизацията на съществуващата инфраструктура, по-доброто управление на язовирите и монтирането на измервателни устройства. Ограничаването на площите с ориз може да освободи значителен воден ресурс за други култури, без да се увеличава общото водочерпене. Специалистите съветват държавата да спре субсидирането на нови сондажи в райони, където вече има изградена канална мрежа.