Банкерът критикува бавните реформи и липсата на резултати

Банкерът Левон Хампарцумян критикува остро първите месеци от управлението на настоящия кабинет, като сравни управляващите с „партизани, слезли от планината“. В интервю за „Денят на Дарик“ финансистът изрази дълбок скептицизъм относно заложените реформи в държавния бюджет за 2027 година, политиките на доходите и засиленото популистко говорене в страната.

Бюджетът и забавените реформи

Според експерта макрорамката за следващата година ще бъде едно от големите изпитания пред правителството, тъй като там трябва да намерят място всички заявени реформи. Той обаче предупреди, че част от заложените срокове са отместени твърде далеч във времето.

„Самият факт, че има някакви срокове, е добре, но, от друга страна, си дават доста дълъг период, за да направят реформите. А някои от реформите искат наистина решителност и по-скоро разсичане на гордиевия възел, натрупан през предишните години, отколкото разплитането му“, посочва Хампарцумян.

Финансистът е категоричен, че бюджетът е основен инструмент за управление, но същинската оценка се дава на база реални резултати, които към момента остават нееднозначни. Очакванията му са дефицитът да не достигне заложените 5,7%, но и да не падне до желаните 3%.

„По-скоро най-вероятно няма да се оправят и с 3%. Някъде ще бъде 4% или нещо такова“, прогнозира банкерът и допълва, че управляващите вероятно ще се опитат да представят този резултат като свой огромен успех на фона на предшествениците си. Според него обаче, без да се намираме в реална икономическа криза, държавата няма обективна нужда да трупа дефицити, а трябва да пази резерви за наистина тежки периоди.

Доходите, еврото и популизмът

По отношение на трудовия пазар и очакванията за по-висока минимална заплата банкерът изразява безкомпромисна позиция, обвързвайки стандарта на живот директно с личните усилия.

„Минималната заплата в България днес, в този дефицит на работна ръка, означава някой, който не се е погрижил за себе си достатъчно. Ако ти не си положил достатъчно усилия навреме, за да научиш занаят, да научиш нещо, да можеш да си полезен на обществото, на себе си, да продадеш някакъв продукт, умение или каквото и да било, не може много да се сърдиш на обществото“, твърди той пред радиото.

Експертът коментира и спекулациите около приетата вече европейска валута в България, като определя политическото говорене, което търси вина в нея за ценовите промени, като тежък популизъм.

„Това са демагози и манипулатори, които просто използват обществени страхове или насаждат обществени страхове и понякога просто лъжат“, обяснява Хампарцумян. Той припомня, че именно пропастната разлика между икономическата реалност и обещанията е сринала социализма, и съветва политиците с подобен бекграунд да си припомнят този урок.

Липсата на ясна дефиниция за олигархията

Финансистът коментира и политическите заявки за безкомпромисна борба с олигархията в страната. Той поставя под сериозно съмнение самото използване на понятието в българския контекст.

„Аз все още чакам дефиниция на олигархията, да видим кои са тези олигарси. Дали просто хора, които са малко по-състоятелни, защото в България, в истински олигархичен смисъл, няма нито един. Те са много по-малки и много по-слаби спрямо истински олигарси със световен мащаб“, аргументира се експертът.

В заключение той обобщава работата на кабинета с думите, че едно правителство може да бъде пъстро и съставено от подготвени кадри, но управлението на държавата не може да се случва чрез заклинания.

„Успех е, когато постигнеш резултати и кажеш: да, ние направихме това. А не: ще направим това, или в някакви такива пожелания, отместени във времето“, завършва Левон Хампарцумян.