Образователната комисия разглежда промени, които драстично увеличават бюрокрацията в училищата

Днес Комисията по образованието и науката ще обсъди на второ четене мащабни и спорни изменения в Закона за предучилищното и училищното образование. Законопроектът, предложен от Министерския съвет и приет на първо четене през октомври миналата година, предвижда драстични промени, включително въвеждането на нов предмет "Добродетели и религия" и преминаване към ежегодна атестация на педагогическите специалисти, според NOVA.

Административна тежест или контрол

Смяната на модела за оценка на учителите от четиригодишен на ежегоден период буди сериозни притеснения в гилдията. Вместо да повиши качеството на образованието, тази мярка рискува да се превърне в тежък бюрократичен инструмент. Учителите ще бъдат принудени да отделят още повече време за попълване на документация и доказване на ефективност, вместо да се фокусират върху пряката си работа с учениците в класната стая. Съществуват и опасения, че ежегодната атестация може да бъде използвана като лост за административен натиск над преподавателите.

Идеология в класната стая

Не по-малко противоречиво е въвеждането на новия предмет "Добродетели и религия". Макар официалните мотиви да акцентират върху нуждата от ценностно изграждане на децата, липсва яснота кой точно ще преподава тази дисциплина. Образователната система изпитва хроничен глад за кадри и не е ясно дали разполага с достатъчно квалифицирани и безпристрастни педагози за целта. В една светска държава подобен ход създава рискове от идеологическо разделение и допускане на некомпетентни външни лица до учениците.

Скрити промени в ранното детско развитие

Проектът залага и нова професионална квалификация "ранно учене и грижа", която на практика обединява периода от раждането до седемгодишна възраст. Експерти предупреждават, че това може да е административен трик за прикриване на липсата на места в детските ясли и дефицита на медицински сестри. Чрез промяната грижата за най-малките се прехвърля изцяло към образователната система, което потенциално занижава досегашните здравни стандарти.

Допълнително, законопроектът предвижда въвеждането на езикова подкрепа за деца, които не владеят добре български език – мярка, която на хартия изглежда правилна, но в практиката често се превръща просто в механизъм за усвояване на държавни и европейски средства без реален интеграционен ефект. Предстои да стане ясно дали народните представители ще нанесат корекции по спорните текстове преди окончателното им гласуване в пленарна зала.