От ордена "За храброст" до съвременните чествания - как се промени празникът през годините

В 145-годишната история на Българската армия, 6 май винаги е имал особено място в календара. Денят, в който отбелязваме храбростта на българския воин, е преминал през възходи и падения, за да се превърне в един от най-важните национални празници, който обединява военните традиции с народните обичаи и православната вяра.

"Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване, като въоръжена сила на Третата българска държава", свидетелстват историческите документи. Официално празникът е учреден на 9 януари 1880 г. от княз Александър I Батенберг, само дни след като на 1 януари същата година създава военния орден "За храброст" – най-старото и почитано отличие в историята на Третата българска държава.

Връчването на ордена "За храброст" се превръща в централно събитие на празника. Първото награждаване е на 17 април 1880 г., когато 33-ма участници в Руско-турската война (1877-1878) получават отличието за проявен героизъм. Няколко дни по-късно, на 24 април (6 май по нов стил, Денят на Свети Георги), орденът е връчен за първи път и на цивилно лице.

Златните години на тържествата

През първите десетилетия от съществуването си, празникът бележи своя разцвет. През 1931 г. 6 май официално е обявен за боен празник на войската. Кулминацията на тържествата идва през 1937 г., когато цар Борис III връчва нови знамена на софийските полкове. Старите бойни знамена, белязани от куршуми и огън, са тържествено изпратени под звуците на "Шуми Марица".

За първи път тогава празникът започва с тържествена заря вечерта на 5 май – традиция, която се запазва и до днес. Особена почит по това време се отдава на ветераните и военноинвалидите от войните, а тържествата се превръщат в най-значимото военно събитие.

Забрана и възраждане

След установяването на комунистическия режим традицията е прекъсната. С укази, издадени между 1946 и 1951 г., празникът е отменен. Ден на армията става първо 9 септември, а по-късно 23 септември. Гергьовденските паради са заменени с манифестации на други дати, а мястото на военната слава е заето от идеологически заредени празници.

"Чрез укази, издадени между 1946 г. и 1951 г., комунистическото управление прекъсва традицията честванията да са на този ден," отбелязват историците. Това остава така до 27 януари 1993 г., когато с постановление №15 на Министерския съвет датата на общия армейски празник е възстановена.

Съвременните чествания

Днес 6 май се отбелязва с тържествени церемонии в цялата страна. В София празникът традиционно започва пред паметника на Незнайния воин с панихида и водосвет на бойните знамена. Продължава с военен парад, който се открива с прелитане на вертолет, развяващ националния флаг.

Според програмата за 2025 г., водосветът на бойните знамена и знамената-светини ще започне в 9:00 часа пред Паметника на Незнайния воин в София. Във военния парад ще участват над 700 военнослужещи в 8 представителни блока от различни родове войски и военноучебни заведения.

Русенската традиция

В Русе, който отбелязва своя официален празник на 6 май, тържествата имат особено значение. "Свети Георги е от стотици години покровител на нашия град и ние имаме достатъчно данни за това. Малко известен факт, според мен, дори и на русенци, е, че Русе е носел името Гюргевград – градът на свети Георги по време на Второто българско царство," споделя кметът на Русе Пенчо Милков.

В навечерието на празника, във военните поделения и гарнизони в Русенска област се извършва старателно почистване на военните паметници. Според прессъобщение на Областна администрация - Русе, получено на 5 май 2025 г., военните паметници в региона са подготвени за празника, като са реставрирани и освежени, за да отдадат дължимата почит към паметта на загиналите за свободата на България.

Традиционната програма в Русе включва тържествена Света литургия в храм "Св. Георги", където се съхранява частица от мощите на светеца, получена през 2006 година. Следват тържества пред Паметника на Свободата, където русенци и гости на града могат да видят възстановки на исторически събития, а вечерта завършва с тържествен концерт на площада пред Община Русе.

Значението на празника днес

В съвременна България празникът на храбростта и Българската армия има многопластово значение. Той е не само военен празник, но и част от националната идентичност, свързваща историческата памет с почитта към традициите.

Денят на храбростта и Българската армия е напомняне за дълга, честта и саможертвата в името на родината. На този ден България отдава почит на своите герои, както миналите, така и настоящите защитници на отечеството.