Дали с цивилизационния си избор не сме се втурнали към национална гибел?

След последните демографски данни на националната статистика строителите на чезнеща България и мениджърите на историческото ѝ опустошение могат да се отчетат пред дивашкия български капитализъм с високо вдигната глава и открит поглед. Статистика гласи, че благодарение на тяхната ценностна целеустременост 2020-а е била най-смъртоносната година от век насам. Цивилизационният ни избор се отърси от 124 735 българи, които се оказаха непригодни за естествения подбор на свободната съсипия и демократичния упадък. От тях само 15 721 се оказаха жертви на КОВИД-19. Като цяло със своите 14,52 промила смъртност страната ни се нареди в челната тройка на Европа. Не е за вярване, но по този показател тя е по-зле от Судан или Чад, пише Юри Михалков във вестник Дума.

По лелеяния път надолу и назад

По така желания път към клуба на богатите осиротяхме с над 2 милиона българи и обедняхме до 6,9 милиона жители. А в края на погрешния социализъм демографската ни сметка бе набъбнала до над 9 милиона българи. През тия 30 години нашите евроатлантисти се оказаха челници на демографската разруха. На година страната ни се топеше средно с по 50 000 души, на ден - със 136, а на час - с по 6 души. С такава висока норма на национална зловредност как да не ги окичиш с ордените на либералния погром.

Забележете, че за 30-те години цъфтеж на западните ценности обезлюдяхме с над 2 милиона българи, но без да се стреляме или други да ни стрелят. Нашенските носители на тези ценности дружно вдигнаха летвата на смъртността в мирна и свободна България по-високо, отколкото във воюващите от десетилетия и несвободни Афганистан или Сирия. Плеядата мениджъри на цивилизования ни избор са извели страната ни до резултат, за който не са бленували и в най-смелите си мечти - гражданска война в мирно време. Как да им отречеш заслугата колко успешно са водили тази нова, тази по-модерна, направо хибридна война срещу страната си.

Но и това не е всичко. Демографските прогнози на международни институции като ООН, Световната банка и дори ЦРУ вещаят, че в средата на столетието българското население ще се срине до 5,1 милиона, а в края на века до около 3,4 милиона. Остава само да добавим, че ако името "България" остане, то мнозинството от населението на тази държава няма да бъде българско, а циганско, след това турско, а носителят на името ще изпадне до малцинствена група. Неумолимият ход на времето ще изтрие това име. Така плеядата строители на свободна и демократична България от последните 30 години ще доведе до победен край гражданската война срещу нацията. И ще заеме полагаемото ѝ се и неоспоримо място в алеята на българската гибел.

Но кои са те?

Не са малко като персонажи или партии и кръгове, но все пак няколко се открояват. Естествено, че трябва да започнем с върха в лицето на философа Желю Желев и СДС. Сега може да кажем, че мислителят Желев е бил нещо като главнокомандващ победоносната до момента демографска война срещу българския род, а СДС - неговият генерален щаб, заради настъплението им срещу държавата чрез "атомната опустошителност" на приватизацията. Идеологемата им за раздържавяването, насаждана и отвън, се оказа с ефекта на атомна бомба. Икономиката на страната се е движела от мощни държавни стопански обединения (ДСО) и в един момент главнокомандващият е дал заповед да се атакуват (разтурят) "шапките" на тези обединения. И всичко под "шапките" ще се разбяга от само себе си. Така и стана, защото главнокомандващият и генералният му щаб знаеха само да атакуват, но не и да градят. Оставиха икономика, опустошена от приватизационната им офанзива, а на българите не им оставаше друго, освен да обеднеят с над 2 милиона души, които или измряха от стоварилата им се мизерия, или се разбягаха по широкия свят в търсене на насъщния. Който изостаналият уж социализъм им бе осигурил до такова изобилие, че да хранят с него и прасетата си.

Да не говорим за "връщането на земята в реални граници". Реална се оказа демографската ни катастрофа. Наскоро стана известно, че от всеки четири ябълки на пазара българска е само една. От желевата и седесарската офанзива на западните ценности са останали българи за отглеждането на една ябълка. Като рожби на свободния пазар останалите три са опустошили не само овощарството ни, но и демографското ни благоденствие отпреди 30 години. Мечтаната отворена към света икономика доуби демографския прираст, след като изрита производителя, а разчисти пътя на търговеца и вносителя.

Трябва да си виртуозен философ на разсипията, за да докараш страната си до такова дередже. Ако някому това се стори вкаменелост на комунистическо мислене, ето какво сподели в интервю икономическият министър Иван Пушкаров от първото некомунистическо правителство на Димитър Попов: "Другата фатална политическа грешка на СДС беше законът за връщането на земята и за ликвидацията на ТКЗС. Това беше абсолютно безумие... Пълното обезлюдяване на селата се дължи именно на този идиотски закон, който не свърши никаква работа, но ликвидира две трети от България. Трябваше да акционираме ТКЗС, да изхвърлим всичко гнило оттам, каквото имаше, но като цяло бяха работещи структури."

При това Желев безстрашно е отстоявал ликвидирането на селото и на демографията ни до последния стъпкан кълн на здравомислието. "Имах разговори с д-р Желю Желев, но не се разбрахме", горчиво признава Пушкаров след десетилетия. И в знак на признателност за заслугите на мислителя към демографския ни разгром поклонниците му кръстиха столичен площад на негово име.

Не по-малко храбро и геройски са секли българската демография СДС и парламентарната му група

с техния закон за приватизацията

При това те са имали опцията да не бъдат национални касапи. Предлаган им бе модел на приватизация, при която големите ни държавни активи да бъдат купени от мощни западни компании, да бъдат кооперирани с тях или да се създадат смесени предприятия. Но активите да се запазят. Според Пушкаров този модел бе приложен със севлиевския завод за санитарна продукция, коопериран с "Американ Стандарт". Имало е готовност десет наши предприятия да се обвържат с този модел.

Но той е бил в разрез с грабителския капитализъм и мераците на лобистите за разграбване на държавни активи чрез приватизация. По различни оценки сред лобистите са блестели още социаллибералите Асен Мичковски (депутат от СДС) и Валентин Карабашев (вицепремиер в правителството на проф. Любен Беров), а също "Подкрепа" и ДПС. Сега, близо 30 години по-късно, не може да не им отдадем дължимото колко всеотдайно са бранили последвалия погром, колко непоколебимо са вредели на страната си и не са отстъпили и педя от очертаващата ни се демографска гибел. И като признание за историческата роля на СДС тази партия бе предизборно ашладисана към ГЕРБ, което не е изненада, защото над десет години късогледият интелект на "българските европейци" не виждаше демографската катастрофа.

Полевите командири на антибългарската инвазия

Ако мислителят Желев е бил главнокомандващият на упадъка, а СДС - неговият щаб, Филип Димитров, Константин Тренчев, Иван Костов и Бойко Борисов са били нещо като полевите командири на хибридната война срещу българския род. За краткия си престой във властта първият даде летящ старт на историческото ни съкрушение с ликвидационните съвети по места. С един замах на капиталистическата мантра бяха посечени повечето корени срещу обезлюдяването на селата.

Тренчев и неговите орди сееха смърт сред държавни активи, работни места, нормални условия на живот и не на последно място - на раждаемостта. Неслучайно тя падна до 8,16 промила, а страната ни - до 218-о място в света по този показател. Синдикалният главатар има немалък дял в триумфа на хибридното опустошение по нашите земи.

А за полевия командир Костов цитираният вече Пушкаров казва, че при неговото управление "беше най-голямото разграбване на държавата". И бедата е не само в това, че са били платени 1,5 милиарда лева при приватизирането на активи за 30 милиарда, както са смятали повечето специалисти. Този пладнешки обир можеше и да се преглътне, ако приватизираните активи бяха съхранили или създаваха нови работни места. Но според различни оценки 70-80% от предприятията бяха нарязани и изнесени в Турция и Гърция за скрап. В това отношение семейство Баневи е емблема на профанската приватизация.

Неслучайно точно след Костов започна видимо да се чувства демографският срив. На скрап бе нарязана демографията на България, а и нейното бъдеще (видно от прогнозите).

У дома си

Костов трябва да окачи портрет на Банев

като трофей, който е извоювал в хибридната си война срещу България.

При трите правителства на Борисов демографията ни бойко се катурна като национално срутище. Това не бе случайно - заради антисоциалната им природа и ултралибералната им политика. За близо десет години гербаджиите не намериха време да напишат програма срещу демографското ни стопяване, стискаха се и за пари и воля да наложат поне една солидна мярка срещу високата смъртност, ниската раждаемост или българското кръвопускане.

За съжаление среди от БСП също бяха запретнали ръкави за последвалата демографска война срещу страната си. Колко ли от онези 100 или 200 лица, назначени от Андрей Луканов като капиталисти, създадоха трайни работни места с раздадения милион на всеки от тях? Най-смъртоносната 2020-а година показва, че са малцина, ако не и единици.

Дали кръглата година няма да излезе паметна в цивилизационната война на евроатлантистите срещу страната ни? Дали либералното унищожение на българския род не прекрачи отвъд границата на необратимостта?