Експерт-сеизмологът Румяна Главчева анализира необичайно явление в австралийския щат Виктория

Земетресение с магнитуд между 4,7 и 4,8 събуди жителите на австралийския щат Виктория в 2:01 часа местно време в събота, съобщава в свой анализ Румяна Главчева - експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ и дългогодишен ръководител на секция "Сеизмология" в Геофизичен институт (дн. НИГГГ - БАН). Плиткият коров трус е усетен най-силно в югоизточните територии на континента, засягайки пряко района на петмилионния град Мелбърн.

Ефектът върху Мелбърн и предградията

Според данните на Националния сеизмологичен център на Австралия най-много сигнали за усетено разклащане са подадени от две основни зони – епицентралната област и района на Мелбърн. В зоната на самия източник сътресенията не са надвишили пета степен, което означава, че няма материални щети по сградите.

Засиленото усещане в щатската столица Мелбърн се дължи на бързото разрастване на града, уплътняването на сградния фонд и приобщаването на околни селища като Уиндъм Вейл и Кранбърн. По думите на Главчева именно в Кранбърн, който се намира на разстояние между 65 и 70 километра от огнището, тласъците са били най-силни. В централната част на Мелбърн очевидец на 22-рия етаж е бил събуден от трус с интензивност около четвърта степен. Разнородните почвени условия и пристанищната територия до Басовия проток също оказват пряко влияние върху силата, с която земетресението е усетено.

География на сеизмичната вълна

С отдалечаването от източника на труса чувствителността сред населението рязко намалява. На запад сътресението е събудило отделни хора на разстояние до 400 километра. На север границите на щата Виктория почти напълно очертават предела на човешкото усещане, докато на североизток единични сигнали достигат чак до столицата Канбера, разположена на над 450 километра.

Най-малкият австралийски щат Тасмания, който е слабо заселен и отделен от континенталата част, не съобщава за усетени сътресения.

Необичайна сеизмична активност

Анализът на събитието разкрива интересна аномалия по отношение на вторичните трусове. Точно 55 минути след основното земетресение е регистрирано по-слабо разклащане с магнитуд 3,1. Последвали са две съвсем леки усещания в силно ограничена зона около епицентъра. Едва десет часа по-късно е отчетен афтершок със сила 2,5, а след още 12 часа – последен трус с магнитуд 2,7.

"Срещаме се с необичайно явление на твърде вяла следтрусова серия", коментира дописният член на Българската академия на науките и изкуствата Румяна Главчева. Експертът обяснява, че макар земната среда на малка дълбочина да е крехка и лесно трошлива, при бавни тектонски движения с малка амплитуда много трудно се пораждат чести или силни вторични земетресения.