Пет мисии на медицинските хеликоптери за 10 дни разкриват дупка в законодателството и липса на контрол

Само за първите десет дни на 2026 година медицинските хеликоптери извършиха 5 спасителни мисии в планините. Докато институциите отчитат успешна дейност на системата HEMS, зад статистиката прозира сериозен структурен проблем – скъпоструващата техника се използва за покриване на щетите от елементарна човешка глупост и липса на контрол, а сметката се плаща солидарно от всички българи.

"Определено много малко хора си дават сметка колко струва като материален и човешки ресурс оказването на помощ на пострадал турист", заяви Благовест Обецанов от Планинската спасителна служба (ПСС) в Банско, цитиран от NOVA.

Цена, която "не съществува"

Официалната позиция гласи, че "точна цена на спасителните мисии няма", тъй като целта е спасяването на човешки живот. Това твърдение обаче е икономически несъстоятелно. Според авиационни експерти, себестойността на един летателен час на специализиран медицински хеликоптер варира между 3 500 и 7 500 евро в зависимост от класа на машината и сложността на терена.

Това означава, че петте мисии от началото на годината вероятно са стрували на държавния бюджет – и респективно на данъкоплатците – десетки хиляди левове. Сума, която би могла да се инвестира в апаратура или линейки, отива за спасяване на туристи, които съзнателно игнорират предупрежденията за лошо време.

Хронология на безотговорността

От стартирането на системата през юни 2024 година до момента са реализирани общо 308 мисии. Началото на 2026 година обаче показва тревожна тенденция на инциденти, предизвикани от подценяване на условията.

На 1 януари хеликоптерът излетя за района на Смолян заради мъж, който се е пързалял с "импровизирани средства" по стръмна поляна и е получил тежка травма. В същия ден е спасена и 73-годишна жена над Казанлък. Последваха акции за ранен на пистата в Банско и за жена с измръзвания, свалена от хижа "Иван Вазов" в Рила – отново при условия, за които метеоролозите бяха предупредили, че са опасни.

Спасителите – безгласни букви

Въпреки милионните инвестиции в техника, държавата остава длъжник по отношение на регулацията. ПСС продължава да функционира без реални правомощия да санкционира нарушителите.

"Имаме една дейност – профилактика. Това, което правим, е да даваме съвети и препоръки. Но контролни функции не са ни вменени", призна Обецанов.

Това превръща спасителите в обслужващ персонал за безразсъдни туристи, които знаят, че няма да бъдат глобени, дори ако действията им застрашават живота на екипажите. Докато в държави като Австрия подобна небрежност води до тежки финансови искове към пострадалия, у нас системата продължава да работи на принципа на "безплатния обяд", финансиран от данъците на отговорните граждани.