Болници искат 14 300 евро за клапа

Българската здравна система функционира изцяло на автопилот на фона на пълна абдикация от страна на държавата, съобщават от телевизия "Евроком".

Този тревожен извод направи бившият министър на здравеопазването д-р Мими Виткова в ефира на предаването "Делници", където критикува остро превръщането на лечебните заведения в търговски дружества.

Според нейния анализ прекомерната пазарна ориентация е довела до тежко регионално неравновесие и огромно доплащане от страна на болните, което вече надхвърля 40 процента. Подобна финансова тежест за гражданите е абсолютен прецедент в рамките на Европейския съюз.

Финансов колапс за пациентите

Д-р Виткова илюстрира липсата на контрол с конкретни примери за непосилни такси, изисквани от здравните заведения.

"Здравната система у нас работи на автопилот, като държавата е абдикирала напълно от своите задължения" , заяви експертът.

Тя цитира случай на пациент, от когото са поискани над 14 300 евро за поставяне на аортна клапа. Бившият министър описа и абсурдни ситуации с предоперативни консултации на стойност над 2000 евро, които съдържат едва няколко изречения и три печата. Продължава и практиката с допълнително таксуване за избор на екип, дори в моменти, когато в болницата реално дежури само един лекар.

Кадрови дефицит и празни легла

Към момента в страната функционират над 340 лечебни заведения за болнична помощ в сравнение с около 140 през 90-те години на миналия век. Въпреки този ръст, реалната заетост на леглата е едва около 50 процента.

По думите на д-р Виткова, този феномен изсмуква медицинските специалисти и ги концентрира в четири-пет големи града. Последствията са затваряне на ключови отделения и липса на достъп до специалисти в по-малките населени места.

Паралелно с това в системата зеят огромни финансови диспропорции – възнагражденията на медиците варират драстично от около 1000 евро до над 25 500 евро месечно.

Провал в превенцията и нови заплахи

Профилактиката в България остава напълно занемарена. От целево отпуснати близо 4,6 милиона евро за превенция на карцином на матката и дебелото черво, е усвоен едва около половин милион евро, а остатъкът е върнат в държавния бюджет. Това рязко контрастира с европейските усилия за борба с онкологичните заболявания и високата предотвратима смъртност у нас, включително от рак на белия дроб.

По отношение на инфекциозните заплахи и информациите за пациенти със симптоми на хантавирус край пещера "Батак", бившият министър успокои, че няма реален риск от епидемичен взрив, тъй като подобни единични случаи се регистрират всяка година. Тя обаче предупреди категорично за опасния ръст на антиваксърските настроения след пандемията, което води до сериозни пропуски в имунизационния календар и предпоставки за нови огнища на забравени болести като шарка.