Собственици чакат паметници на културата да се самосрутят, за да освободят терени за ново строителство

Десетки архитектурни бижута в сърцето на Пловдив са напът да изчезнат завинаги, притиснати между бездействието на институциите и икономическите интереси на собствениците си. Докато туристите се възхищават на фасадите в историческата зона „Филипопол - Тримонциум - Пловдив“, зад тях често се крият руини, оставени на произвола на времето с ясна цел – да освободят място за бетон.

Схемата "Разруха чрез неглижиране"

Въпреки статута им на групови паметници на културата, емблематични сгради от края на XVIII и XIX век по улиците „Иван Вазов“, „Лейди Странгфорд“, „Христо Г. Данов“ и „Бетовен“ се намират в аварийно състояние. Официалната версия, която се тиражира, е липсата на средства и тромавите процедури. Реалността обаче често е по-различна, отбелязва БГНЕС.

Експерти в бранша, пожелали анонимност, разкриват порочна практика, превърнала се в публична тайна под тепетата. Собственици на имоти в идеалния център умишлено не предприемат ремонти десетилетия наред. Целта е проста – сградата да достигне точката на невъзвратимост, да се срути "сама" или да бъде освидетелствана като опасна, което да позволи нейното законно събаряне.

"Реставрацията на 100-годишна къща е скъпо удоволствие и изисква спазване на строги правила. Новият строеж е далеч по-евтин и носи милиони печалба от разгъната застроена площ", коментират архитекти.

Бюрократичният лабиринт

От другата страна на барикадата стои Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Съгласувателните процедури там отнемат между 2 и 3 години, което често се използва като удобно извинение от инвеститорите.

Институтът обаче е поставен в позицията на единствен пазител срещу агресивното застрояване. Много от забавянията се дължат на факта, че внесените проекти често предвиждат надстрояване, промяна на фасади или други намеси, които биха унищожили автентичния вид на паметника. Така се завърта омагьосан кръг – институцията връща проекта за корекция, собственикът тупа топката, а сградата продължава да се руши.

Улиците на срама

Разходка по улица „Опълченска“ или „Антим I“ днес показва тъжната картина на този тих конфликт. Мазилки падат върху тротоарите, покриви пропадат, а предпазните мрежи са се превърнали в постоянна част от екстериора.

В момента между 30 и 40 сгради само в централната градска част се нуждаят от спешен ремонт. Без промяна в закона, която да налага драконовски глоби или дори отчуждаване на имоти при системно безхаберие, Пловдив рискува да загуби именно това, което го прави уникален – неговата история.