България харчи най-много в Европа за правосъдие

Институтът за пазарна икономика представи нова онлайн платформа, която за първи път визуализира детайлни данни за състоянието на съдебната система у нас, разкривайки, че България отделя най-голям дял от брутния си вътрешен продукт за правосъдие сред всички държави в Европейския съюз.

Липса на доверие и натовареност

Според ръководителя на Правната програма на Института за пазарна икономика Иван Брегов, доверието остава единственият реален ресурс на съдебната власт.

„Това е нещото, което гражданите възлагат на правосъдието и това е най-силният измерител за работата на една система. Ако хората не се доверяват, значи има проблем. Идеята на нашето усилие е да подпомогнем процеса, в който да се идентифицира проблемът. Той е виден от това, че има особено ниска натовареност в редица окръжни и административни съдилища, както и във военните”, обясни Брегов пред NOVA.

Той допълни, че страната ни се нарежда на второ място в Европа по брой върховни съдии. „Проблемите засягат от най-ниско до най-високо ниво и трябва да се търси комплексно решение”, коментира експертът.

Двойно по-голям бюджет

Данните в платформата обхващат периода от 2012 година до 2024 година и показват постоянен ръст на разходите за целия съдопроизводствен процес.

„Хората в системата са същите като брой магистрати или леко нараснали. Броят на администрацията се увеличава през годините, включително и администрацията на Висшия съдебен съвет, която не е свързана с правораздавателната дейност и с административното обслужване. Бюджетът на съдебната власт се е удвоил от 2015 година насам и така се е повишила цената на едно дело”, заяви Иван Брегов.

Той сравни ситуацията с касова бележка, която показва нагледно как данъкоплатците финансират тази държавна дейност. „Бюджетът на съдебната власт се е удвоил – от над 255 милиона евро е станал 500 милиона евро”, посочи представителят на Института за пазарна икономика.

Командироването като инструмент за влияние

Анализът осветява и огромните диспропорции в натоварването на отделните магистрати. Докато съдия в Административния съд в град Смолян разглежда под 10 дела месечно, негов колега в столицата поема над 35 дела при почти същите условия на труд и заплащане.

„Ако един съд е твърде малко натоварен, а друг е твърде много натоварен, може да се окаже, че там където има свръхнатоварени се създава възможност за командироване на съдии. Командироването е тест за това дали си лоялен по определени дела и то извращава конкурсите след това. От последните години се вижда, че тези, които са били командировани, след това печелят титулярното място. И така се създават условия за съдиите, които работят при висока натовареност, да не могат да получат професионално развитие. Тоест това е инструмент за влияние”, категоричен е Брегов.

Целта на проекта е чрез публикуването на обективни данни да се ограничи външното влияние върху редовите съдии и да се създадат адекватни условия за тяхната работа. „Така дългогодишният проблем с независимостта може да бъде разрешен чрез редица оперативни действия, които не включват усърдието на най-високо ниво, наречено конституционни изменения, на които сме свидетели периодично”, заключи експертът.