ЕК балансира между морална подкрепа за протестите и геополитически прагматизъм

Европейският съюз (ЕС) обмисля затягане на санкционния обръч около Иран в отговор на бруталното потушаване на антиправителствените протести, но същевременно изпрати ясен сигнал към Техеран, че не търси сваляне на властта. Това стана ясно от днешния брифинг на Европейската комисия в Брюксел, където говорителят на институцията (вероятно Петер Стано) очерта тънката червена линия на европейската дипломация.

"Изразяваме съпричастие с изключително смелите граждани на Иран, те имат нашата пълна подкрепа", заяви говорителят, осъждайки остро употребата на смъртоносна сила срещу демонстрантите. Зад моралната подкрепа обаче прозира хладният реализъм на европейската външна политика.

"Не" на смяната на режима

В ключово уточнение, което вероятно ще разочарова най-радикалните крила на иранската опозиция, Брюксел се дистанцира от каквито и да е амбиции за политически инженеринг в ислямската република.

"Смяната на режима в Техеран не е част от политиката на Европейския съюз", подчерта говорителят, добавяйки, че бъдещето на страната е изцяло в ръцете на иранския народ. Това изявление дойде в отговор на конкретен въпрос относно контакти с Реза Пахлави – синът на последния ирански шах, когото мнозина в емиграция виждат като обединителна фигура. Категоричният отказ на ЕС да потвърди подобни контакти е сигнал, че Брюксел не желае да бъде възприеман като архитект на държавен преврат.

Капанът на "единодушието"

Въпреки заканите за "по-строги санкции", реализацията им остава под въпрос заради сложните процедурни механизми на блока. Говорителят призна, че новите наказателни мерки ще изискват "единодушна подкрепа" в Съвета на ЕС.

Това изискване често превръща външната политика на съюза в заложник на единични вето-играчи. Предвид икономическите интереси на някои страни-членки и опасенията от нова мигрантска вълна или енергийна криза, постигането на консенсус за наистина болезнени икономически санкции срещу Техеран може да се окаже "мисия невъзможна".

За утре (13 януари) е насрочена извънредна среща на Съвета по политиката за сигурност, където посланиците на 27-те страни членки ще търсят общ език под председателството на Европейската служба за външна дейност (EEAS). Дали резултатът ще бъде реално действие или поредната декларация за загриженост, предстои да видим.