България може и да изглежда на „недоброжелателите” като „пустиня”, но дори и те не могат да отрекат, че тук все пак има „оазиси”. Разбира се – не за всички. А само за богоизбрани. Един от най-луксозните е хотелският комплекс на подземния бос Евелин Банев – Брендо, който носи и това лого – „Оазис”, информира "Шоу" 

Разположен близо до известния като „магистратски курорт” Лозенец, той шашардисвал редовите хора, попаднали за кратко в него.

Те представиха пред „ШОУ” ценоразпис на заведенията в „Оазис”-а, който е по джоба само на руски олигарси и арабски шейхове.

Пардон – и на родни депутати. Те буквално „избивали рибата”, поръчвайки си по няколко пъти на ден кафе за... 100 лв. чашката!

Като се прибави и фактът, че на такива места бакшишът не може да се срине под 100 лв., става безпощадно ясно колко са си надвили на масрафа българските парламентаристи. 

Но да продължим нататък. След кафето или дори преди него най-търсеният артикул на плажа е минералната вода. Микроскопична бутилчица от нашенска марка вървяла срещу 4,50 /без бакшиша!/.

Сърбането на чиния пилешка супа „за душата” на тузарите и техните семейства било на фиксирана цена от... 25 лв. С 6 лв. по-малко пък трябвало да се бръкнат феновете на таратора. 

И докато „топлата кухня” се „подгрявала” с двуцифрени все пак числа, от цените на изстудените напитки, и особено – на алкохолните, обикновените граждани, озовали се явно „погрешка” в този ВИП-оазис, ги избивало студена пот посред 40-градусовата жега. Защото, кръстят се нашите осведомители, за бутилка бяло вино, сервирана на плажа, паралиите олеквали със... 600 лв.! 

Точките на виделия какво ли не персонал обрал богат руснак, който заръчал наведнъж цели 6 бутилки вино. И за всяка добавил щедър бакшиш! 

Като всеки уважаващ себе си „бизнесмен” Брендо не предлагал на елитните си гости сиромашки слънцезащитни артикули от сорта на чадъри, а ги глезел направо с шатри. Както и подобава на един реален оазис. 

За този рахатлък ВИП-курортистите давали по 300 лв., но за цял ден плажуване. 

Напук на сравнително високото за бранша заплащане на обслужващия персонал – келнери, бармани, камериерки..., сред тях определено зреело недоволство.

Или по-скоро – глух ропот. Повечето били млади хора, студенти в престижни специалности, но не от заможни семейства, които гледали да осигурят таксата за следващия семестър, надявайки се да съчетаят полезното с приятното.

Уви – експлоатацията в петзвездния комплекс също се оказала „на висота”, дори – още по-голяма. Първи пропищял млад сервитьор от София. 

Младежът едва пристъпвал заради жестоки рани на краката, получени от изгаряне в нажежения пясък.

По 16 часа дневно той и колегите му трябвало да сервират на капризните тузари, но боси, защото управителката на „Оазис” им забранила джапанките и сандалите. Както и шапките въпреки опасността от слънчев и топлинен удар.

Пострадалите обаче не смеели да се оплачат на „баш шефа”, за да не им изстине мястото, и стоически търпели изтезанието.

Позволявали си да излеят душата си само пред най-близките си хора с плахата надежда, че техните жалби ще бъдат чути „на сушата”.