Законодателният вакуум оставя земеделците без компенсации при евентуални щети от "хидроинженерите"

Появата на европейски бобър край русенското село Пепелина през 2021 година бележи не просто завръщането на един изчезнал преди 150 години вид, но и началото на сложен икономически и юридически конфликт по поречието на река Русенски Лом. Докато еколозите приветстват разширяването на ареала на едрия гризач от Румъния към Северна България, местните земеделци и собственици на гори са изправени пред нерегламентиран риск за своя поминък.

Първият сблъсък: От Пепелина до Долни Вадин

Историческото първо регистриране на вида у нас се случва през 2021 година, когато горски служител от ДГС - Бяла забелязва бобри в река Русенски Лом в близост до село Пепелина. Година по-късно следи от присъствието им са открити и в река Дунав край село Долни Вадин. Тази експанзия по притоците на Дунав в Русенско показва, че животните трайно се заселват в регион, чиято инфраструктура вече е коренно различна от тази през XIX век.

Днес бреговете на реките са силно урбанизирани, земеделските площи достигат до самите корита, а тополовите култури за индустриален дърводобив са основен бизнес по поречието. Бобрите, известни със способността си да прегризват дървета и да строят масивни бентове, могат бързо да превърнат продуктивни терени в заблатени участъци.

Законовият капан пред фермерите

Основният структурен проблем се оказва правният статут на животното. Бобърът е стриктно защитен вид в целия Европейски съюз, но заради дългото си отсъствие, той на практика липсва в родното законодателство. Това създава абсурдна ситуация, в която държавата не носи отговорност за щетите, нанесени от животните.

"Този вид все едно не съществува. Освен неговото присъствие е важно обществената нагласа на хората към това животно", коментира Йордан Кошев, цитиран от БНР. Той е доцент в Института по биоразнообразие към БАН, който в момента провежда специална анкета сред населението за отношението към животните.

Липсата на бобъра в Закона за биологичното разнообразие означава, че ако фермер от Русенско осъмне с наводнени посеви или изсечена от гризачите тополова гора, той няма към коя институция да се обърне за финансова компенсация.

Алтернативната цена на биоразнообразието

За да подготви почвата за евентуални законови промени, Институтът по биоразнообразие започна събиране на данни чрез едномесечна анкета. Учените се надяват резултатите да послужат като аргумент за официалното включване на бобъра в списъка със защитени видове.

"За това 150-годишно отсъствие на бобъра в страната естествено държавата се е променила. Вече реките имат диги, почистват се речните брегове, има язовири, които задържат речния отток", обяснява Йордан Кошев, цитиран от БНР.

Ако видът получи официална държавна протекция без паралелно създаване на ясен гаранционен фонд за щети, цялата алтернативна цена за опазването на тези "хидроинженери" ще бъде прехвърлена върху плещите на частния сектор в Дунавската равнина. Докато институциите събират анкети, стопаните по поречието на Русенски Лом остават единствените потърпевши в тази екологична рулетка.