Работодателите отхвърлят 33 процента данък свръхпечалба, но приемат 660 евро минимална заплата

Опит за скрито удвояване на административните глоби с близо 96 процента под маската на превалутиране и въвеждане на извънреден данък върху бизнеса срещнаха остър отпор от работодателите в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) внесе девет подробни становища по проектите на данъчни закони за следващата година, съобщават от организацията. На днешното заседание на тристранния съвет позициите на индустриалците се защитават от изпълнителния заместник-председател на АИКБ Добрин Иванов и от парламентарния секретар и директор „Тристранно сътрудничество“ Ивелин Желязков. Докато бизнесът подкрепя мерките за насърчаване на инвестициите и облекченията за работещите семейства, организацията категорично се противопоставя на новите финансови тежести и правната несигурност за коректните компании.

Механична замяна на лева с евро надува санкциите

Най-сериозният сблъсък в пакета от данъчни промени е свързан с опитите въвеждането на единната европейска валута да се използва като повод за рязко вдигане на държавните санкции. В редица законопроекти се предлага досегашните числови стойности на глобите в левове просто да бъдат преписани със същите числа в евро. Подобен механичен подход на практика не е превалутиране, а представлява директно увеличение на санкциите с 95,58%, предупреждават от работодателската организация. От АИКБ настояват всички глоби да бъдат преизчислени стриктно по официалния фиксиран курс, а евентуалното им вдигане да се прави в отделна процедура с ясни мотиви, оценка на въздействието и спрямо реалната тежест на нарушенията.

Сериозни възражения предизвикват и предложените промени в Закона за корпоративното подоходно облагане. Индустриалният капитал отхвърля идеята за въвеждане на извънреден секторен данък върху така наречената „свръхпечалба“ със ставка от 33%. Според бизнеса подобен налог реално наказва предприятията за техните успешни инвестиции, разширено производство и по-висока производителност. Организацията се обявява и против ограничаването на годишното приспадане на данъчните загуби до 70% от положителния финансов резултат.

В същото време работодателите застават зад ускорената амортизация при инвестиции в изкуствен интелект и високопроизводителна технологична инфраструктура. По отношение на ваучерите за храна от АИКБ приветстват решението да бъде прието тяхното предложение за запазване на необлагаемия праг до 102,26 евро, като предвиденият седемпроцентен данък ще се начислява единствено върху сумите над този лимит.

По-висок праг по ДДС и нови правила за такса смет

В становището си по Закона за данък върху добавената стойност бизнесът настоява прагът за задължителна регистрация по ДДС да скочи на 75 000 евро още от 1 януари 2027 година, вместо това увеличение да се отлага поетапно чак до 2029 година. Въвеждането на структурирано електронно фактуриране се приема положително, но само при гарантирана техническа готовност на държавните системи, достатъчно време за адаптация и пълна защита на фирмите от глоби при технически сривове извън техния контрол.

При местните данъци и такси работодателите приемат поетапното актуализиране на данъчните оценки на имотите, но поставят условието това да не води до автоматично поскъпване на таксата за битови отпадъци. От АИКБ отново изискват от 1 януари 2027 година най-после да заработи принципът „замърсителят плаща“, за да могат предприятията да плащат според реално изхвърлените количества смет, а не върху балансовата стойност на сградите си.

По отношение на Закона за акцизите и данъчните складове асоциацията отчита като положителна стъпка решението на Министерството на финансите да приеме основната част от предложенията ѝ за новия акциз върху мощните автомобили. Изцяло електрическите коли се изключват от облагането, а при хибридните модели ще се взема предвид само мощността на двигателя с вътрешно горене. Бизнесът приветства и отпадането на двойното наказание, което досега позволяваше едновременно налагане на парична санкция и запечатване на търговски обект за едно и също нарушение, но отново възразява срещу скритото вдигане на акцизни ставки и глоби под формата на превалутиране.

Минимална заплата от 660 евро и по-малко бюрокрация

Изненадващ консенсус се очертава около доходите и данъците за гражданите. АИКБ официално подкрепя предложението минималната работна заплата в страната да стане 660 евро от 1 януари 2027 година. Работодателите определят тази сума като балансирано първо прилагане на новия механизъм за определяне на минималните възнаграждения, което отчита едновременно социалните нужди, производителността на труда и реалните възможности на икономиката.

Индустриалците подкрепят и заложените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица по-високи данъчни облекчения за деца, както и новото облекчение за документирани разходи за здраве, образование и спорт. Според асоциацията тези стъпки стимулират трудовата активност и инвестициите в човешки капитал, но процедурата по прилагането им трябва да бъде максимално опростена, без да прехвърля нова бумащина върху работодателите.

Намаляване на административната тежест се търси и в още три ключови закона. По Закона за счетоводството бизнесът одобрява свиването на обхвата на задължителното отчитане на устойчивостта за малките и средните фирми. Искането на АИКБ е големите корпорации да нямат право да прехвърлят непосилни отчетни изисквания върху своите по-малки доставчици, а за оставащите в обхвата дружества да се даде допълнителен преходен период. Сходна е позицията и по Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта, където се подкрепя преминаването към ограничена степен на сигурност при проверките, за да се спестят разходи на компаниите и да не се въвеждат излишни национални изисквания извън европейските директиви.

В деветото си становище, посветено на Закона за хазарта, работодателската организация застава твърдо зад ограничаването на пряката и косвената реклама на хазартни игри и засилването на превенцията сред младежите. Като важна мярка срещу сивия сектор се определя и планираното автоматизирано подаване на данни към НАП за всички направени залози и изплатени печалби. Според АИКБ повишаването на бюджетните приходи трябва да идва именно чрез изсветляване на икономиката, дигитализация и по-добра събираемост, а не чрез непредвидими данъчни удари върху изрядните данъкоплатци.