ЦКБ събира телефони, а УниКредит сканира документи без нужда

Банките в България са превърнали задължението си за безплатен обмен на левове в евро в бюрократичен кошмар за гражданите, граничещ с нарушение на личната неприкосновеност. Това показват резултатите от експресно проучване на асоциация „Активни потребители“, проведено чрез метода „таен клиент“ в първите дни на януари 2026 г.

Вместо бърза и лесна процедура, гарантирана от закона, гражданите се сблъскват с абсурдни изисквания: от попълване на декларации за произход на средства за джобни пари до принудително сканиране на лични документи и събиране на маркетингови данни.

Бюрократичен капан вместо услуга

Въпреки че Законът за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) поставя праг за идентификация и декларации при суми над 10 000 лева (или 30 000 лв. при определени условия), банките масово налагат тежки процедури за суми под 1000 лева.

Проучването разкрива шокираща липса на единен стандарт. Докато в някои институции процедурата отнема минути само с лична карта, в други клиентът се третира като потенциален престъпник, който трябва да доказва доходите си за 500 евро.

Най-тежките нарушители на потребителския комфорт:

• Банка ДСК: Определена като банката с най-затруднена процедура. Неклиентите трябва да разпечатат и попълнят три документа, включително въпросник за "професионален статус" и "източник на имущество". Това е ярък пример за непропорционално събиране на данни – изискване на чувствителна финансова информация за трансакция на стойност „стотина лева“.

• Първа инвестиционна банка (Fibank): "Тайните клиенти" се сблъскват с хаос – в един случай декларация не се изисква, в друг – е задължителна за същата сума. Клиентите са разкарвани между две гишета, което изкуствено удължава опашките.

• УниКредит Булбанк и Инвестбанк: Събират толкова обстойна информация, че дори сканират личните карти на хората, дошли просто да обменят дребни суми.

• Централна кооперативна банка (ЦКБ): Единствената банка, която изисква телефонен номер за валутен обмен – прозрачен опит за попълване на маркетингови бази данни под маската на банкови изисквания.

„Абдикация“ от кешовото обслужване

Две от проверените институции – Прокредит Банк и Ти Би Ай Банк, напълно отказват касово обслужване на неклиенти, пренасочвайки всичко към банкомати или изисквайки регистрация. Това повдига въпроса доколко се спазва законовото изискване за достъпност на услугата по превалутиране.

Добрите примери

На фона на масовия произвол, Алианц Банк, ОББ и Юробанк (Пощенска банка) показват, че процедурата може да бъде нормална. Там обменът става на едно гише, само с лична карта и без излишни декларации за дребни суми, спазвайки духа на закона, а не бюрократичната му буква.

Заключението: Избягвайте гишетата

Изводът на „Активни потребители“ е категоричен – липсва синхронизация и контрол. Всяка банка тълкува правилата, както ѝ е удобно, често в ущърб на времето и личните данни на гражданите.

За да си спестят нерви и попълване на излишни "досиета", експертите съветват потребителите да избягват физическите офиси и да използват банкомати за внасяне на средства по карта – единственият начин да се заобиколи банковата бюрокрация.