Стотинки изчезват "във въздуха", IT системите се пречупиха пред фиксинга

Фантомни разлики в сметките, изчезващи стотинки и математически абсурди бележат първите дни на 2026 година за хиляди фирми и техните счетоводители. Докато държавата празнува влизането в еврозоната от 1 януари, гръбнакът на финансовата отчетност – счетоводителите, са в шок от "творчеството" на банковите системи.

Сигнал за сериозен системен проблем в "Банка ДСК" подаде експертът Лански Костадин в професионалната група на Института на професионалните счетоводители в България (ИПСБ). Публикуван документ разкрива стряскащ факт: банката е приключила месец ноември 2025 г. с едно салдо, а е стартирала декември с друго – с 1 стотинка по-малко, без да има извършена транзакция.

Математиката срещу банката

Скрийншотът, предоставен от потърпевшите, показва нагледно проблема, който за банкерите може да е "статистическа грешка", но за счетоводството е престъпление срещу логиката:

• Крайно салдо към 30.11.2025: 4 256.24 BGN

• Начално салдо към 01.12.2025: 4 256.23 BGN

"Два часа търся една стотинка. Друго си е да приключиш с едно салдо предния месец и да почнеш с различно в този - ей така във въздуха," коментира иронично Лански Костадин, описвайки ситуацията, която на практика прави невъзможно автоматичното равнение на сметките.

Ефектът "1.95583"

Анализът на Dunavmost показва, че "фантомната стотинка" най-вероятно е жертва на прибързаната или некоректна миграция към еврото. Тъй като от 1 януари 2026 г. еврото стана официална валута, банките започнаха масирана актуализация на системите си още в края на 2025 г.

Проблемът идва от превалутирането. Сумата от 4256.24 лева, делена на фиксинга 1.95583, прави 2176.1809 евро. Ако системата на банката е решила преждевременно да "мине" на евро като основна база данни и после е върнала сумата в лева за извлечението, закръглянето може да е "изяло" третия знак.

"Чисти обороти и бля бля..." – така експертите резюмират обещанията на банките за "плавен преход", който в момента им коства часове ръчен труд за корекции на стотинки.

Кой плаща сметката?

Въпросът "Cui Bono" (Кой печели) тук има неочакван отговор. Банката не печели от тази една стотинка. Но тя прехвърля тежестта на своята IT некомпетентност върху бизнеса.

Ако подобна грешка се появи в 100 000 фирмени сметки, това са 1000 лева разлика, които "висят" в счетоводния ефир. По-страшното е, че това нарушава принципа за непрекъснатост на балансите. Счетоводителите сега са принудени да осчетоводяват тази разлика като "разход за закръгления" или "други разходи", само за да им излязат сметките пред НАП.

От "Банка ДСК" все още няма официален коментар защо системите им не могат да пренесат точно едно число от 30-ти ноември до 1-ви декември. Докато чакаме обяснение, съветът към всички фирми е: проверете си началните салда. Еврото дойде, но стотинките ви може да са си тръгнали.