Веселина Седларска: Вместо благост, у нас влезе злият поглед

Известната българска журналистка Веселина Седларска сподели остър коментар относно противоречивата позиция на сливенския митрополит Арсений срещу нестинарството. В публикация във Фейсбук тя защити древния ритуал, като го определи като "ритуал на прехода от езичество към християнство" и отрече в него да има "демонично присъствие", в което сега нестинарите са обвинени.

"Чела съм етнографски записки и от тях знам, че иконата, която носят, не е декоративен реквизит. Нестинари разказваха, че състоянието, което ги обзема преди да влязат в жаравата, идва точно от иконата," пише Седларска и обяснява защо именно иконата на св. св. Константин и Елена се използва в ритуала.

Според Седларска, император Константин и майка му Елена са границата между езичеството и християнството в Римската империя, подобно на цар Борис I за българите. Тя напомня, че християнството в зараждането си е усвоило много елементи от езичеството, включително датата на Рождество Христово, заимствана от езическите Календи, както и традицията с червеното яйце.

Журналистката отправя остра критика към митрополит Арсений, който наскоро се обяви против нестинарството, но същевременно организира заря за Великден в Бургас. "Фойерверките не ми е ясно как станаха православни," пише иронично тя. Седларска посочва още, че Арсений "тества граници - кое ще мине, колко ще понесе обществото".

В коментара си тя описва и проблемите в Сливенската епархия, включително недостига на свещеници, като отбелязва, че "всеки от тях служи в пет-шест храма в общината". Особено критична е към църковните служители, които според нея отблъскват хората от църквата с лошото си отношение.

"Българите сме странно вярващи хора - кой повече, кой по-малко, но всички носим в себе си вяра или поне желание да имаме вяра. Такова е българското християнство - колебливо, с много примеси от богомилски манталитет и езически суеверия," размишлява Седларска. Тя призовава за повече доброта и благост в църквата, вместо "злия поглед, студените думи и заклеймяването", които според нея са навлезли в българското православие по подражание на Русия.

Коментарът на Седларска предизвиква размисъл за сложните отношения между традиционните български обичаи и официалната църковна догма, както и за посоката, в която се развива българското православие днес.