На 21 май имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко и техните производни

Православната църква отбелязва днес, 21 май, паметта на светите равноапостоли Константин и Елена. През 313 година император Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия в обширната Римска империя. Самият той приема християнската вяра в края на живота си.

Император Константин започва усилено строителство на християнски църкви и манастири в цялата империя. По време на неговото управление се свиква и Първият вселенски събор в Никея (325 г.), който осъжда арианската ерес. Царица Елена посещава Йерусалим, където открива животворния Кръст Господен и издига множество църкви в града, във Витлеем и в Елеонската планина.

Народни традиции и нестинарството

В България народният култ към св. Константин и св. Елена е особено силно развит в Странджа планина, където празникът е известен като Костадиновден. За него е характерен уникалният обичай – игра върху огън, наричана нестинарство. Ритуалът редовно се изпълнявал от българското и гръцкото население в Странджа до 1912-1913 г., а до 60-те години на XX век се среща предимно в с. Българи в източната част на Странджа планина, където в наши дни традицията се възобновява.

Нестинари ставали както мъже, така и жени (последните трябвало да бъдат на възраст, на която вече не могат да раждат). Те обикновено са представители на едни и същи родове, тъй като нестинарството се предава по наследство. За главна нестинарка се избира най-възрастната жена, чиято къща наричат „конак" или „столнина". Там в специални червени калъфи, наричани ризи, се пазят свещените икони на св. Константин и св. Елена. В конака се съхранява и свещеният нестинарски тъпан, който се използва само при игрите върху огън.

Празнични ритуали

В деня на празника нестинарите, заедно с тъпанджиите, се събират в конака. Главната нестинарка ги гощава и ги отвежда в параклиса при иконите, които прекадява. След това шествието тръгва към аязмото (свещения извор) на светците край селото, като най-младият нестинар носи иконата на св. Константин, окичена с цветя. Носят се и църковните хоругви и други икони, а шествието се придружава от тъпана и гайдата.

Когато се мръкне, всички се връщат в селото, където на мегдана през целия ден е горял огън, от който е останала само жаравата. Гайдата и тъпанът засвирват „нестинарска свирня", и в такт с нея нестинарите обикалят около огъня. Един по един биват „прихващани" (изпадат в екстаз) и нагазват с боси крака в жаравата. Пред себе си държат иконата на св. Константин, стъпват ситно-ситно и от устата им се отронва характерното „въх-въх".

Регионални особености

В различни части на страната празникът има свои специфики. В Родопската област Костадиновден е празник, почитан от овчарите, и се нарича Предой, Мандра или Отбив. На този ден доят овцете и отлъчват агънцата от майките им, след което устройват общи трапези край къщите.

В тракийските села празникът е известен като Кърчана и се знае, че на този ден слънцето пече много силно. Затова прибират добитъка в оборите, за да не „кърчаняса", т.е. да не слънчаса.

Според народните вярвания на Костадиновден е забранена всякаква полска работа, за да се предпази реколтата от градушка. На 21 май имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко и техните производни.