Нова териториална реформа запазва границите и автономията на общността

Предстоящата териториална реформа в Молдова предвижда специален статут на община от второ ниво за населения предимно с българи район Тараклия, което ще гарантира запазването на административните му граници и финансовата му независимост, съобщават от БГНЕС, цитирайки анализ на френското издание „Куриер де Балкан“.

В средата на юли десетки жители на град Тараклия, разположен в Южна Молдова, отбелязаха 189-ата годишнина от рождението на Васил Левски с полагане на венци пред паметника му в града. Районът е дом на около 20 хиляди души, като две трети от тях са етнически българи – национално малцинство, установило се в историческата област Буджак в края на осемнадесети век.

Защита на административните граници

Тази демографска особеност превръща района в изключение от мащабния проект за териториална реформа на молдовското правителство. Плановете предвиждат радикално намаляване на броя на районите в страната от 32 на 10 и въвеждане на праг от минимум 3000 жители за създаване на община. Властите обаче планират да предоставят на Тараклия статут на община от второ ниво, изравнявайки я административно с най-големите градове в страната – Кишинев и Белци.

Според реформата цялата територия от 674 квадратни километра ще бъде управлявана от кмет-генерал, който ще координира няколко по-малки общини. Председателят на района Лазар Дерменджи определя промяната като позитивна и жизненоважна за местната общност.

„Този компромис ни устройва напълно. Това е уникална възможност да запазим района си в сегашните му граници и гарантира финансовата ни автономия благодарение на благоприятни данъчни ставки. Повече пари от граждани и предприятия ще остават в страната“, коментира Дерменджи.

Българско влияние и образование

Местната власт има амбиции градът да се утвърди като културен и административен център на българите в цяла Бесарабия, включително и на тези в съседна Украйна. В Тараклия вече функционират единственият български театър в Молдова и българско консулство. В процес на изграждане е и нов Парк на мира, който се очаква да бъде открит в края на годината.

Особено важно за региона е развитието на висшето образование. През миналото лято местният университет официално стана филиал на Русенския университет в България. Административният директор на институцията Александър Боримециков подчертава огромните предимства на тази интеграция.

„Ние сме единственият държавен университет в Молдова, който предлага дипломи, валидни без нужда от приравняване в Европейския съюз“, заявява Боримециков.

Учебното заведение бележи сериозен ръст, като е приело около 300 студенти от Молдова и Украйна през последната академична година – почти двойно повече от първоначалните очаквания.

Разграничение от модела на Гагаузия

Въпреки специалния статут и запазените културни специфики, експерти и политици са категорични, че Тараклия няма да се превърне във втора автономна република по модела на съседна Гагаузия. На предсрочните местни избори през май кметският пост бе спечелен от социалиста Екатерина Якобчек, след като предишният кмет от партията на избягалия олигарх Илан Шор подаде оставка.

Специалистът от анализаторския център WatchDog Щефан Бежан посочва, че експериментът с гагаузката автономия не е постигнал целите си за запазване на културата, а по-скоро се е превърнал в инструмент, използван от Русия за влияние в Молдова. Подобни сценарии за Тараклия се отхвърлят твърдо от местното ръководство.

„Изключително важно е да сме ясни и да избегнем всякакви политически или геополитически спекулации – няма никакъв въпрос за създаване на нова политическа или териториална автономия по модела на Гагаузката автономна териториална единица“, категоричен е председателят на района Лазар Дерменджи.