От символ на националната идентичност до последните месеци преди еврото

На 8 юли 2025 г. Европейският парламент и Съветът на ЕС поставиха официалната точка върху 145-годишната история на българския лев. С гласуване от 531 "за", 69 "против" и 79 "въздържали се" бе одобрено приемането на България в еврозоната от 1 януари 2026 г., което означава края на най-дълголетната българска национална валута.

Историческото съвпадение е почти символично - българският лев е създаден на 4 юни 1880 г., а именно на 4 юни 2025 г. Европейската централна банка и Европейската комисия публикуваха извънредните конвергентни доклади, които потвърдиха готовността на България за еврото. Така валутата ни се ражда и си отива в един и същи месец, въпреки че с 145 години разлика.

Началото: От освобождение към национална валута

Българският лев е приет като официална валута на 4 юни 1880 г. с приемането на "Закона за правото на рязане на монети в Княжество България". Името произлиза от старобългарската дума за лъв - "левъ", която през XIX век се е употребявала в тази форма. Първоначално левът е приравнен към френския франк и България фактически приема принципите на Латинския паричен съюз.

"Монетната единица на България е левът, който се подразделя на 100 стотинки. Левът има една тежест от 5 грама и обем в себе си 4 грама и 175/1000 чисто сребро", гласи първоначалното определение на новата валута.

Бурните години: Войни, инфлация и реформи

Кратният период на стабилност на лева е прекъснат от Балканските войни и Първата световна война. През 1912 г. спира конвертируемостта на левовете в злато, а до май 1913 г. валутата губи над 15% от стойността си. По време на Първата световна война левът се обезценява над десет пъти.

Социалистическият период носи нови изпитания - през 1952 г. се извършва първа деноминация при съотношение 100:1, а през 1962 г. - втора при съотношение 10:1. Левът става неконвертируем и се фиксира към съветския рубла.

90-те години: Хиперинфлацията и спасението

Най-тежкият период за българския лев идва през 90-те години. Два периода на драстична инфлация - през зимата на 1990-1991 г. и особено тежкия от зимата на 1996-1997 г., довеждат до катастрофална девалвация. През 1997 г. инфлацията достига над 2000% годишно, а един долар се разменя за близо 3000 лева.

Спасението идва на 1 юли 1997 г. с въвеждането на валутен борд. Левът се фиксира към германската марка на курс 1 марка = 1000 лева, а през 1999 г. е извършена деноминация при съотношение 1000:1. Новият лев се обвързва 1:1 с марката, а след въвеждането на еврото курсът се фиксира на 1.95583 лева за 1 евро.

Единствените години на независимост

Професор Пенчо Пенчев от УНСС подчертава парадокса: "Едва 7 години българският лев е бил независим - от март 1990 г. до март 1997 г. За този период той не зависи от друга валута, сребро или злато."

Именно тези седем години на пълна независимост се оказват и най-катастрофалните за валутата, което илюстрира сложността на паричната политика в преходни икономики.

Последните лица на лева

Днешните банкноти на българския лев носят портретите на петима знакови българи: Иван Милев (5 лв.), Петър Берон (10 лв.), Стефан Стамболов (20 лв.), Пенчо Славейков (50 лв.) и Алеко Константинов (100 лв.). Тези личности символизират българската култура, просвета и стремеж към европейски ценности.

През 2013 г. българският лев е класиран от Международната финансова банка в Швейцария като една от петте най-красиви валути в света, заел четвърто място след украинската гривна, австралийския долар и еврото.

Обществените дебати и протестите

Решението за въвеждане на еврото предизвиква смесени реакции в българското общество. На 28 юни 2025 г. хиляди демонстранти се събират в центъра на София, за да изразят несъгласието си с премахването на лева. Протестиращите, подкрепяни от проруски и националистически партии, твърдят, че би било по-добре да се запази българският лев.

Символична дата за край на епохата

На 8 юли 2025 г. с приемането на трите финални законодателни акта от Съвета на ЕС официално приключва процесът. Конверсионният курс е фиксиран на 1.95583 лева за 1 евро - същият курс, който действа в рамките на валутния борд от близо три десетилетия.

"Присъединяването на България към еврозоната изпраща силен политически и икономически сигнал за доверие в трайната жизнеспособност и привлекателност на единната валута на Европейския съюз", се казва в официалния доклад на Европейския парламент.

Наследството на лева

145-годишната история на българския лев е история на българската държавност - от възраждането след Освобождението, през бурните години на войните, социализма и прехода, до европейската интеграция. Валутата е била свидетел и участник в най-важните моменти от модерната българска история.

През януари 2026 г., когато последните левове ще бъдат изтеглени от обращение, ще приключи една от най-дългите валутни истории в Европа. Според предварителни оценки ще бъдат изтеглени около 640 тона банкноти и 7700 тона монети, които ще бъдат унищожени под контрола на БНБ.

Българският лев остава символ на националната идентичност, дори когато неговото време изтича. Историята на тази валута е неразделна част от историята на модерна България - с всичките ѝ взлетове и падения, надежди и разочарования, криза и възраждане.