Факти и цифри разбиват популярните заблуди за единната европейска валута

Детайлен анализ на икономист разбива популярни заблуди за присъединяването на България към еврозоната, като представя конкретни данни за финансовите рискове, загубите на ЕЦБ и банковите скандали в страните от еврозоната. Анализът представя алтернативна гледна точка към официалната позиция за ползите от еврото.

МИТ 1: "С еврото няма да поемаме чужди дългове"

Влизането в еврозоната автоматично прави България член на Европейския стабилизационен механизъм (ESM), който изисква конкретни финансови ангажименти. "България трябва да внесе около 420 милиона евро като реална сума плюс поема задължение за още около 3,3 милиарда евро гаранционен капитал", посочва анализът.

При финансови затруднения на държави като Италия, Гърция или Испания, ESM взема решения със 85% мнозинство. България няма блокираща квота, което означава, че дори при гласуване "против" ще трябва да участва в спасителните операции.

МИТ 2: ЕЦБ плаща лихви на националните банки - загубите не са проблем

Реалността показва противоположното. ЕЦБ отчете загуба от 7,9 милиарда евро за 2024 година и 7,8 милиарда за 2023 година. "Сега БНБ изкарва около половин милиард лева годишно печалба, които директно превежда в българския бюджет", отбелязва анализът.

В еврозоната България ще стане зависима от загубите на ЕЦБ, като бъдещите печалби първо ще се използват за балансиране на натрупаните загуби. Дори германската Бундесбанк отчита рекордни загуби заради системата на ЕЦБ.

МИТ 3: Валутният борд е "колониална схема"

Валутният борд се управлява от БНБ без ежедневни инструкции отвън и работи успешно над 27 години. "В еврозоната държавите също нямат собствена парична политика, а се подчиняват на ЕЦБ, където България ще има минимален глас", подчертава анализът.

Успешни примери за валутни бордове има в Естония преди еврото, Хонконг и Сингапур. Борд-системата дисциплинира политиците и осигурява финансова стабилност.

МИТ 4: Валутният борд може лесно да бъде премахнат

Валутният борд е уреден със закон от българския парламент - избрани представители, които носят политическа отговорност. "Никое правителство или партия не е посмяло да го пипа, защото той е гарант за финансова дисциплина и стабилност", отбелязва се в анализа.

Рискът идва от промените след 2020 година, когато фиксираният курс лев/евро започна да зависи от европейски решения. С еврото този процес ще приключи изцяло.

МИТ 5: Банковият съюз ще ни защити от банкови кризи

Европейските механизми не гарантират защита от банкови фалити. Конкретни примери показват масови спасявания с пари на данъкоплатците въпреки европейския надзор: италианската Banca Carige за 3 милиарда евро, Monte dei Paschi di Siena за 5,4 милиарда евро, Veneto Banca за 16,8 милиарда евро.

Малки държави като България нямат тежест в решенията на ЕЦБ и могат да останат без достъп до спешна ликвидност в кризисни моменти.

МИТ 6: Банковият съюз прави невъзможно прането на пари

Борбата с прането на пари не е в правомощията на ЕЦБ, а остава в ръцете на националните органи. Големи скандали с пране на пари в страни от еврозоната включват: естонския клон на Danske Bank с 200 милиарда долара изпрани от руски олигарси, ABLV Bank в Латвия, затворена след разследване от САЩ, холандската ING с глоба от 675 милиона евро.

МИТ 7: ЕЦБ не може да финансира държавен дълг

Въпреки забраната в член 123 от ДФЕС, покупката на облигации на вторичния пазар е позволена от Съда на ЕС. "Германският конституционен съд критикува ЕЦБ, че политиката ѝ води до зомби фирми и имотен балон", посочва анализът.

Решенията Gauweiler от 2015 година и Weiss от 2018 година фактически позволяват заобикаляне на забраната за финансиране на държавен дълг.

Анализът подчертава, че влизането в еврозоната носи реални финансови рискове без достатъчен контрол от страна на България над решенията, които ще засягат националната икономика.