Шамарите у дома пораждат агресори в училищата

Всяко второ дете в България е преживяло някаква форма на насилие до 18-годишна възраст, а експертите са единодушни – корените на агресията най-често се крият в семейната среда. В класните стаи първите шамари и обиди често остават незабелязани, но впоследствие се превръщат във вирални клипове, които шокират обществото, докато смехът в коментарите заглушава истинската болка в психиката на децата.

"Доста често сме забелязвали, че това са деца, които не са добре приети в семейството си. Качеството на грижата като финансово качество не е водещото. Водещото е приемането и принадлежността," посочва Антон Петров, преподавател в Софийския университет и клиничен психолог.

Според проучване, поръчано от Национална мрежа за децата, 88% от родителите в България осъзнават, че шамарите са неефективно възпитателно средство, но въпреки това около две трети от тях са прибягвали до телесно наказание поне веднъж. Делът на родителите, които системно прилагат такива практики, остава тревожно висок – около една четвърт.

Мащабни изследвания на УНИЦЕФ и Националния център по обществено здраве потвърждават тревожната тенденция – емоционалното насилие е най-разпространено (45,9%), следвано от физическото (31,2%) и сексуалното насилие (15,6%). Насилието най-често се наблюдава в училище (38,3%), следвано от това в общността (37,6%) и у дома (30,9%), но специалистите са категорични – моделите на поведение се формират първо в семейството.

Клиповете, които шокират обществото

През последните месеци редица случаи на насилие между ученици разтърсиха българското общество. В София петокласничка беше пребита от съученици, в Русе 13-годишно момче пострада тежко след побой пред училище. В Пазарджик видеоклипове с бой между ученички предизвикаха обществено възмущение и спешни мерки от страна на институциите. В Пловдив осмокласник удари свой съученик и заплаши друг с нож в класната стая.

Психолозите обясняват, че агресията сред децата често е резултат от модели, които те възприемат и копират от дома. Младежите, които участват в т.нар. "локални банди", често търсят принадлежност и сигурност, която не намират в семейството си.

Законодателството срещу реалността

Въпреки че законодателството в България предвижда пълна забрана на телесното наказание над деца, на практика контролът върху спазването ѝ е слаб, а нагласите в обществото остават консервативни. Все повече родители осъзнават вредните последици от физическото наказание, но значителен дял от родителите продължават да смятат, че "един шамар не вреди".

Криминалният психолог д-р Велина Владимирова е категорична, че проблемът с насилието сред младите хора е системен и не може да се обясни само с "лошо възпитание" или "лоша компания": "Обществото ни е болно, а децата ни – мъртви," казва тя в коментар по повод убийството на 18-годишната Магдалена от Хасково, извършено от 17-годишен младеж.

Инициативи за промяна

През 2025 година програмата "Стъпки заедно" на УНИЦЕФ и МОН ще бъде разширена с акцент върху онлайн безопасността и превенция на кибер насилието сред връстници. В Русенска област стартираха нови програми за превенция на насилието над деца, а в столицата тийнейджъри организираха първото по рода си мирно шествие срещу домашното насилие.

Експертите подчертават, че възпитанието чрез страх и насилие води до покорство, примесено с гняв, който често избухва по-късно – първо в детската градина, после в училище, а накрая и в интимните отношения. Силата не е в ръката, която удря, а в гласа, който умее да обяснява, и в сърцето, което подкрепя, вместо да наранява. Промяната започва от дома, но отговорността е на цялото общество.