Български лекари отстраниха гигантски тумор, случаят шокира медицинските среди

5
"Осъзнах, че съм прескочил невъобразима крепост, най-големия трап в живота си аз съм го прескочил", разказва Божидар
"Осъзнах, че съм прескочил невъобразима крепост, най-големия трап в живота си аз съм го прескочил", разказва Божидар Видео: bTV

Години наред мъжът не подозирал, че лекото главоболие, от което страдал, може да е нещо по-сериозно

История за смелост и за любовта. Български лекари извършват уникална за света операция – те отстраняват гигантски тумор в мозъка на 41-годишен мъж, разказва bTV. Той оцелява. И казва, че любовта е онази невидима сила, която го връща към живота. Години наред Божидар не подозирал, че лекото главоболие, от което страдал, може да е симптом на нещо по-сериозно. До момента, в който болката станала непоносима, а зрението драстично отслабнало.

„И затова реших да потърся професионална медицинска помощ. Изпратиха ме на ядрено-магнитен резонанс, направих ядрено-магнитния резонанс и докторът видя нещо необяснимо. Той се стресна, че проблемът е много по-голям“, спомня си Божидар.
Оказва се гигантски тумор в мозъка, който вече е заел половината от черепното пространство. Лекарите съветват Божидар да се подложи на операция, но оказва се, че никой не се наема да я направи – твърде рискова е и фаталният край е много вероятен.

Така, от лекар на лекар, Божидар стига до болница "Свети Иван Рилски", където се среща с д-р Емануил Найденов и доц. Станимир Сираков.

„При Божидар видях нещо впечатляващо, в днешната медицина, това се нарича запуснат случай, защото беше се лутал преди да стигне до правилната диагноза. Туморът беше стигнал фрапантни размери, дори за световната литература. Рисковете бяха огромни за живота му“, заяви доц. д-р Станимир Сираков от Центъра по мозъчно-съдови заболявания, УМБАЛ "Св. Иван Рилски".

„Връщайки се назад, продължавам да се удивлявам, защото това беше несъвместимо с логиката. Човек да е жив, в състоянието, в което той се представи пред мен… Бях шокиран, това е истината“, обясни д-р Емануил Найденов, неврохирург в УМБАЛ "Св. Иван Рилски".

Още тогава лекарите си дали сметка, че рискът от фатален край по време на операция, е твърде голям. Но тя е и единственият шанс за Божидар да продължи живота си.

„Рискът беше 50% той да загине. Но той имаше право на този шанс. Трудно решение“, казва д-р Найденов.

„Ако не бяхме предприели нищо, той продължаваше да върви негативно надолу, докато в един момент щеше да се стигне до неизбежния край. Така че си струваше риска, но като крайно решение трябваше да го вземат Божидар и близките му“, пояснява д-р Сираков.

Божидар избира да рискува. Сили черпи от семейството си, а най-силна опора се оказва неговият 7-годишен син Радослав.

„Ако не бях си направил тази операция, не се знаеше още колко дни ще съм на този свят. Обясних на жена ми, че имам тежък проблем, здравословен. Обясних и на моето дете, че имам сериозен проблем. Че трябва да си направя операция и не се знае какъв ще бъде изходът от тази операция“, спомня си мъжът.

Как се казва такова нещо на 7-годишно детекак успяхте?

- Дори и аз не знам как. Това е непоносима тежест, която трябваше да поема. Много е трудно. Той ми даде истинската сила да се справя. Защото аз му обясних. Най-тежкото беше, че аз може би няма да се върна. И че всичко ще остане за него. Тогава неговите единствени думи бяха: "Тате, не се притеснявай, аз съм с теб, нищо няма да ти се случи, защото ти си като Железния човек." Това бяха най-трудните моменти в моя живот.

„И като казах – "Ти си железният човек, тате!" Осъзнах, че всъщност той не е обикновен човек и е най-добрият баща за мен. Най-вече, че може да преодолее  една трудност и има мотивация у себе си“, заяви Радослав Етрополски, син на Божидар, на 8 г.

Така Божидар постъпва в болницата през ноември 2019 година. И той, и лекарите се надяват рискът да си заслужава.

Операцията е сложна, защото трябва да се направи на два етапа, обясняват лекарите. Първият етап е ръководен от доц. Сираков, а интервенцията продължава над три часа. Целта – да бъде спряно кръвоснабдяването към тумора.

„Под рентгенов контрол, най-често през артерия през крака, с която стигаме под рентгенов контрол, до храненето на тумора и действаме селективно – само туморните съдове да бъдат запушени. В първия етап успяхме да ограничим над 80% от тумора, което позволява вече на колегите хирурзи да го изрежат целия. Така че това е уникалността на случая, че беше един хибриден подход, с две техники, за да можем да получим най-добрия възможен резултат за пациента“, заяви доц. Сираков.

След първата интервенция, е ред и на втората – отстраняването на тумора от мозъка. Операцията продължава над осем часа, а Божидар губи над 2 литра кръв.

„Ние се намираме в залата, където преди 2 години се случи самото отстраняване на тумора, изключително рискова операция по отношение на кръвозагубата. Имаше критични момента, когато показателите на пациента започнаха да се влошават. Когато вече виждахме, че количеството кръв, което губим, става твърде голямо. Всички го усетиха това нещо. Но пациентът имаше мотив да живее, макар и упоен. И успяхме да преминем през него“, казва д-р Найденов.

А първите мигове след операция Божидар са били свързани с най-скъпото:

„Първите ми мисли бяха къде е жена ми, къде ми е детето, защото аз вече знаех, че съм жив. И дали те знаят, че аз съм жив?“, казва мъжът.

„Застанах до леглото му, той беше с бинт на главата. Застанах до него, гледаше ме и каза: "Това е, жена ми! ". Исках да го чуя, че той е жив, че той е до нас и … че ще се оправи“, споделя Илиана Машева, съпруга на Божидар.

„ Тогава аз осъзнах, че съм прескочил невъобразима крепост, най-големия трап в живота си аз съм го прескочил. И аз още тогава знаех, че каквото и да ми предстои, аз ще се справя“, казва Божидар.

Няколко седмици след операцията той се връща у дома.

„Чувствах се зле, защото тате не е до мен, нямахме кураж. И когато той се върна, върна куража и осъзнах, че най-вече трябва винаги да бъдем заедно! Това е най-важното в семейството – да сте заедно“, сподели синът на Божидар.

Сега мъжът се възстановява и се връща към нормалния живот. Променен е. Вижда живота през други очи. Цени още повече богатството, което има у дома. 

Те бяха смели и върнаха един баща в живота на сина му.

„Според мен е чудо, че той оцеля. Спасението почти винаги е до нас. Той е много близо до нас, стига да имаме очи, да го видим и да се обърнем към него. Ако я няма тази малка частичка надежда, може би животът губи смисъл“, каза д-р Найденов.

„Още един пациент, когото сме успели да върнем към добро качество на живот“, така отговаря на въпроса дали е щастлив доц. Станимир Сираков.

А Божидар няма думи, с които да благодари на лекарите за подарените мигове живот. Но знае и друго - че това, което му е давало сили на операционната маса, е отвъд материалното.

„Любовта ме спаси. Тя ме крепи до ден днешен. Ако бях само аз, може би нямаше да имам тази мотивация и бих се предал. Благодарение на любовта ми към тях и детето, това е най-голямото лекарство, което съм изпил. Сега мога да кажа, че аз съм най-щастливия човек на тази земя. Защото аз сега виждам какъв е смисълът на моя живот“, споделя Божидар.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Жена се кара на мъжа си:
- Спри да пиеш и да лазиш, че детето гледа от тебе и трета година не може да проходи.

Харесай Дунавмост във Фейсбук