НАТО финансира българска разработка за автономни дронове

Българската компания Neuromorphica разработва иновативни невроморфни чипове, които имитират работата на човешкия мозък и пестят значително количество енергия при управлението на автономни дронове, съобщават от изданието "24 часа". Създадената през 2021 година от Янислав Трендафилов технология вече е част от мащабни европейски проекти за сигурност и отбрана, като удължава двойно полетното време на безпилотните летателни апарати.

Принцип на биологичните неврони

Докато традиционните процесори изразходват огромно количество енергия за непрекъснат обмен на данни с паметта, невроморфните чипове възпроизвеждат биологичните процеси чрез изкуствени неврони и синапси. Те се активират единствено когато е налице нова информация за обработка. По този начин системата не хаби ресурс за анализиране на статични обекти, а реагира само при засичане на движение, което ускорява реакцията и спестява над 100 пъти повече енергия.

„Невроморфните чипове са изкуствен интелект от следващо поколение. Те работят на принципа на биологичните неврони. Това, което се постига с тях, е много по-ниска енергийна консумация. Вместо да смятат математически формули, използват импулси, с които обработват информация“, обяснява създателят на компанията Янислав Трендафилов.

Военни проекти и автономно зрение

Потенциалът на родната разработка намира сериозно приложение във военната индустрия, където дроновете се нуждаят от максимална автономност и дълъг живот на батерията. През 2024 година Neuromorphica е избрана сред 1300 кандидатури и печели грант от 100 000 евро по акселераторската програма DIANA на НАТО за технологии с двойна употреба.

През 2025 година компанията става част от консорциум, финансиран с близо 5 милиона евро от Европейския фонд за отбрана. Проектът NAVISENSE-X създава система за автономна навигация на дронове в условия без GPS сигнал или при силни електромагнитни смущения. Българският екип осигурява невроморфната обработка на данните в периферията, гарантирайки локална автономност без връзка с големи изчислителни центрове.

През 2026 година Neuromorphica печели финансиране от още 5,03 милиона евро за проекта NEVMA („Невроморфно събитийно зрение“). Целта е дронът да улавя свръхбързи движения за микросекунди, регистрирайки само промените в светлината, което позволява засичане на вражески дронове и ракети дори при лоши метеорологични условия.

Помощ при тежки бедствия

Освен в отбраната, технологията има критично важно приложение и в гражданския сектор. При мащабни бедствия и аварии сензорите на дроновете обработват данните на място и подават обобщена информация към спасителните екипи в реално време, като могат да навигират пожарникарите към безопасни зони.

Вграждането на невроморфните чипове удължава двойно времето за полет. В момента противопожарните дронове с воден товар летят до 20 минути, а хибридните модели достигат до 45 минути. Благодарение на българската иновация това време се увеличава значително. Екипът работи и по два допълнителни граждански проекта с финансиране по програма „Хоризонт Европа“, свързани с изкуствения интелект и регулаторната информация.

Технологична независимост за Европа

Екипът на Neuromorphica се състои от осем тесни специалисти, като се очаква до края на годината да се разшири. Компанията отговаря изцяло за дизайна, инженерните решения и научно-развойната дейност, докато физическата изработка на изключително прецизните микрочипове се осъществява във фабрики в Германия и Белгия.

„Това е основният акцент на нашата компания. Понякога създава трудности, но е и добавена стойност, с която допринасяме за технологичната независимост на Европа“, подчертава Трендафилов, отбелязвайки, че индустриалният цикъл за подобна иновация отнема между 5 и 10 години, а в световен мащаб все още не съществува напълно завършен комерсиален продукт.