Българките раждат най-много в Европа, но нацията изчезва
- Редактор: Станимир Николов
- Коментари: 0
Средната възраст на първо раждане у нас е 26.9 години при 30 за Европа
България заема първото място в Европейския съюз по коефициент на плодовитост, изпреварвайки традиционни лидери като Франция. Това показват окончателните данни на Евростат за 2023 година, които излизат на преден план днес по повод Деня на родилната помощ – Бабинден.
Докато Европа отбелязва рекорден спад в раждаемостта, страната ни отчита коефициент от 1.81 деца на една жена – най-високата стойност в целия съюз и значително над средното европейско ниво от 1.38.
Демографският парадокс
Статистиката, макар и повод за оптимизъм на празника, разкрива сложна картина. След България се нареждат Франция (1.66) и Унгария (1.55), която инвестира милиарди в насърчаване на раждаемостта. В дъното на таблицата остават Малта (1.06) и Испания (1.12).
Експертите обаче предупреждават, че "шампионската титла" на България не означава край на демографската криза. Коефициентът от 1.81 все още е под границата от 2.1, необходима за естествено възпроизводство на населението. Високата стойност частично се дължи и на намаляващия брой жени в репродуктивна възраст – когато "знаменателят" се свива, коефициентът математически се покачва.
Най-младите майки в Европа
Данните на Евростат разкриват и друг ключов показател – българките стават майки най-рано в целия ЕС. Средната възраст за раждане на първо дете у нас е 26.9 години, докато средната европейка ражда първото си дете почти на 30 години (29.8 г.). Най-късно стават майки в Италия (31.8 г.) и Испания (31.6 г.).
Този показател е двуостър нож – от медицинска гледна точка ранното майчинство е позитивно, но от икономическа често е сигнал за по-ниско образование и по-трудна професионална реализация на младите жени.
Европейската зима
Общата картина за Европа остава тревожна. През 2023 г. в ЕС са родени едва 3.67 милиона бебета – спад с 5.4% спрямо предходната година и най-ниското ниво от 1961 г. насам. На този фон българският резултат е изключение, което повдига въпроса за ефективността на социалните политики или влиянието на етническите демографски модели, които статистиката не диференцира.
