Над 100 000 души са засегнати от воден режим в 60 общини

България навлиза в нов период, при който сушата не е аномалия, а закономерност. Това предупреди проф. Емил Гачев, ръководител на секция "Води" към Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН, на пресконференция вчера в пресклуба на БТА. Събитието, организирано от платформата "Климатека", представи тревожни данни за водната криза в страната.

"Имаме същото или близко количество валежи, но разпределени зле - няколко пороя, а после месеци суша. Това е проблем, особено за малките населени места с ограничени ресурси и без алтернативни източници", обясни проф. Гачев пред медиите.

Актуални цифри разкриват размера на кризата

Според данни на организацията "Зелено движение", представени на пресконференцията, близо 100 000 души са засегнати от воден режим в 60 общини. Това е значително увеличение спрямо по-ранните оценки и показва задълбочаването на проблема през последните седмици.

Към 1 юли язовирите в страната са запълнени едва на 63% средно, като в Северозападна и Североизточна България нивата падат под 50%, а на места дори и под 25%. От 2022 година насам се наблюдава последователно спадане на нивото в язовирите в страната.

Климатичните промени променят картината

Пролетните валежи през последните четири години са значително под средното, а през юни 2025 година са били едва 30% от обичайните за сезона. Проф. Гачев допълни, че повишаването на температурите увеличава изпаренията, дори и при запазване на същото количество валежи, крайният резултат е по-малко вода в реките и язовирите.

"България, за съжаление, освен че има трайно намаляване на водните ресурси, е и една от страните в Европейския съюз с най-малко водни ресурси, сме и с най-големи загуби", предупреди експертът.

Системни проблеми в управлението

Борислав Сандов, бивш вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите, разкри сериозни структурни проблеми. Според него се наблюдават 500 населени места, които изобщо не са обслужвани от ВиК оператор. Около половината от водоизточниците нямат валидни санитарно-охранителни зони, а при 34% от тях няма измерване на количеството използвана вода.

"Всяка втора капка общо взето се губи преди да достигне до потребителите", посочи Сандов, подчертавайки мащабите на загубите в мрежата.

Призив за системен подход

Експертите призоваха за системен, а не реактивен подход към проблема. Нужни са незабавни инвестиции в подмяна на остарялата ВиК мрежа, въвеждане на ефективни методи за откриване на течове, както и координация между институциите.

"С напредване на лятото тези цифри ще се увеличават, не очакваме да намаляват", предупреди проф. Гачев за предстоящото развитие на ситуацията.

Засушаването влияе негативно не само върху живота на хората, но и върху икономиката - вдига разходите за напояване, влошава продукцията и създава допълнителни разходи за ремонти и аварии.