Колеги и приятели изпратиха достойния творец в последния му земен път

България изпрати в последния му път големия актьор Васил Банов на поклонение в столичния храм "Света София". Близки, приятели и колеги се събраха, за да отдадат почит на твореца, роден в град Карлово на 20 юли 1946 година.

Министърът на културата Мариан Бачев сподели пред БТА своите впечатления за Васил Банов: "Устоя през времето неудържим. Винаги затова много ми е харесвал". Той допълни: "Не мога да кажа, че съм го познавал много лично, имали сме няколко срещи с него. Имахме дори малък конфликт, но във времето сме се разбрали, че мъжката дума е повече от всичко". Министър Бачев подчерта отношението си към творците: "Вие знаете, че аз отдавам почит на всички артисти. Защото хората на изкуството са хора на духа и те са над тленното".

Спомени за достойния творец

Сценаристът, продуцент и бивш служебен министър на туризма Евтим Милошев разказа пред медиите за една важна реплика, която Банов е държал да включи в последната сцена на един от многобройните си екранни герои: "Сега в сетния си миг, повече от всякога съм убеден, че си струва човек да живее достойно". Милошев сподели: "Достойнството беше за него водещо, най-важното нещо. Във времената, в които живеем, е трудно човек да бъде достоен". Той завърши с думите: "Един човек, който завинаги ще остане част от българската култура и от българското творческо общество".

Актрисата Яна Маринова говори с дълбоко вълнение за своя колега: "Васил Банов не само ще го запомня, но той цял живот е до мен. Той ми е един от най-близките хора". Тя сподели, че е припознала в него бащинска фигура и това не е било изключение: "А той го е правил това за няколко от актрисите, които познава. И винаги ни е вдъхвал сила в моментите, в които сме се чувствали много несправедливо в тази среда". Според Маринова, Банов е бил особен характер, но с големи качества: "И той винаги е показвал, че джентълменството, мъжът, който е силен и понякога дори авторитарен, защото Васко си беше серт, няма за какво да го крием, може да бъде много топъл, много благороден и много сърдечен и толерантен към колегите си".

Творчески път и признание

В периода 1967-1971 година Васил Банов следва актьорско майсторство за драматичен театър във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов", в класа на професор Боян Дановски.

Професионалният му път преминава през множество театри: от 1970 до 1975 година работи във Великотърновския театър, от 1975 до 1978 година – в театъра във Враца, от 1978 до 1984 година е в Софийския окръжен театър в Ботевград, а от 1984 година – в театър "Сълза и смях".

От 1970 година Васил Банов е член на Съюза на артистите в България. В периода 1988-1989 година е заместник-председател на управителния съвет на творческия фонд, а от 1988 година – председател на управителния съвет на Съюза на българските филмови дейци.

Сред най-запомнящите се негови театрални превъплъщения са в "Малки трагедии" на Пушкин, "Боряна" от Йордан Йовков, "Тримата мускетари" по Александър Дюма, "Женитба" от Николай Гогол, "Дърво без корен" от Николай Хайтов, "Железният светилник" от Димитър Талев, "Когато гръм удари" от Пейо Яворов.

Актьорът е озвучавал филми и сериали. Носител е на специалната награда за цялостен принос в киното на Международния филмов фестивал "Златната липа" в Стара Загора през юни 2018 година и Наградата на прегледа на драмата във Велико Търново. През 2021 година става почетен гражданин на София. През 2024 година е награден с орден "Св. св. Кирил и Методий" (огърлие) за особено значимите му заслуги в областта на културата.